Джон Гришам - Време да убиваш

— Отхвърля се.

— Добре тогава. Обвинението прави предложение да се позволи на съдебните заседатели да продължат обсъжданията на друго място извън съда.

— Интересна идея — каза Нуз.

— Не виждам причина те да не могат да продължат в мотела. Там е спокойно и само няколко души знаят къде се намира — каза уверено Бъкли.

— Джейк? — обърна се Нуз към него.

— Не, няма да стане. По закон нямате право да разрешавате обсъждания извън сградата на съда. — Джейк бръкна в джоба си и извади няколко сгънати листа. Хвърли ги на бюрото. — „Щатът срещу Дюбоуз“, хиляда деветстотин шейсет и трета година, окръг Линуд. Климатичната инсталация в съда блокирала по време на големите горещини. Съдията дал разрешение на заседателите да продължат обсъжданията в местната библиотека. Зашитата протестирала. Съдебните заседатели обявили обвиняемия за виновен. При обжалването Върховният съд отменил решението на съдията като неправилно и нарушаващо свободата на действие. Съдът постановил, че обсъжданията на съдебните заседатели трябва да се състоят в тяхната стая в съда, където се гледа делото. Нямате право да ги местите.

Нуз прегледа делото и го подаде на Мъсгроув.

— Да се подготви залата — нареди на мистър Пейт.

С изключение на репортерите, залата бе пълна само с чернокожи. Заседателите изглеждаха бледи и напрегнати.

— Предполагам, че не сте взели решение? — попита Нуз.

— Не, сър — отвърна председателят.

— Нека ви попитам нещо. Без да споменавате цифри, до безизходно положение ли сте стигнали?

— Ваша светлост, и това обсъждахме. Бихме искали да си тръгнем, да си отпочинем добре и да започнем утре отново. Не сме готови още да се откажем.

— Радвам се да го чуя. Извинявам се за това, което става отвън, но отново искам да подчертая, че нищо не може да се направи. Съжалявам. Ще трябва да дадете всичко, на което сте способни. Някакви въпроси?

— Не, сър.

— Много добре. Ще продължим утре в девет.

Карл Лий дръпна Джейк за рамото.

— Какво означава всичко това?

— Означава, че са в безизходно положение. Може да са шест на шест, или единайсет на един срещу теб, или единайсет на един за оправдателна присъда. Няма защо да се тревожиш.

Бари Акър спря в ъгъла съдебния пристав и му подаде сгънат лист. Там бе написано:

Луън,

Вземай децата и отивай при майка си. Не казвай на никого.

Стой там, докато свърши тая работа тук. Прави каквото ти казвам. Тук става опасно.

— Можете ли да предадете това на жена ми днес? Номерът ни е осем, осем, едно, нула, седем, седем, четири.

— Разбира се — отвърна приставът.

Тим Нънли, механик в гаража на Шевролет, бивш клиент на Джейк Бриганс и редовен посетител на Кафето, седеше на една кушетка в хижата насред гората и пиеше бира. Слушаше как побратимите му от Клана се напиват и ругаят негрите. От време на време и той ги изругаваше. През последните две нощи бе забелязал, че си шушукат, и чувстваше, че се готви нещо. Слушаше напрегнато.

Стана да си вземе друга бира. Внезапно те се нахвърлиха върху него. Трима го притиснаха до стената и отгоре му заваляха юмруци и ритници. Пребиха го от бой, запушиха му устата с парцал, завързаха го и го завлякоха навън, през чакълестия път до поляната, където официално го бяха приели в Клана. Завързаха го за един кол, съблякоха го и запалиха кръста. Камшикът плющеше върху него, докато плещите, гърбът и краката му се превърнаха на пихтия.

Две дузини бивши събратя наблюдаваха в ням ужас как заливат пребитото тяло с керосин. Главатарят с камшика стоеше неподвижно до него. Стоя цяла вечност, както им се стори на останалите. После произнесе смъртната присъда, запали клечка кибрит и я хвърли.

Гласът на Мики Маус секна завинаги.

Събраха белите си одежди и останалите неща и си тръгнаха. Повечето никога нямаше да стъпят отново в окръг Форд.

Сряда. За първи път от седмици Джейк спа осем часа и нещо. Беше заспал на дивана в кантората си и се събуди в пет от шума на военните, които се готвеха за най-лошото. Беше отпочинал, но при мисълта, че днес сигурно ще се реши всичко, нервите му отново се опънаха. Изкъпа се и се обръсна на долния етаж, отвори нов одеколон и облече най-хубавия тъмносин костюм на Стан Аткавидж, който му беше малко къс и широк, но при тези обстоятелства вършеше работа. Помисли си за развалините на Адамс Стрийт, за Карла и топката в стомаха му отново натежа. Хукна за вестници.

На първите страници на изданията от Мемфис, Джаксън и Тюпълоу имаше една и съща снимка на Карл Лий, застанал на малката тераса над тълпата, прегърнал дъщеря си и вдигнал ръка за поздрав към своите хора. За къщата на Джейк не се споменаваше нищо. Почувства облекчение, но внезапно огладня.