Джон Гришам - Време да убиваш

— Благодарение на инстинктите на прадедите ми сигурно съм роднина с всички.

Телефонът иззвъня. Тримата замръзнаха и го загледаха. Джейк се надигна със затаен дъх: Хари Рекс вдигна слушалката, после я върна на мястото й.

— Грешка — каза той.

Те се спогледаха, после се засмяха.

— И какво стана в първи клас? — попита Джейк.

— Добре де, продължавам. Когато дойде време да тръгвам на училище, Уили Рей и останалите ми приятелчета се качиха в автобуса и заминаха в училището за черни. Аз също се качих, но шофьорът много внимателно ме хвана за ръката и ме накара да сляза. Плаках и виках, а чичо ме заведе вкъщи и каза на майка ми: „Лусиен се качил в негърския автобус.“ Тя беше ужасена и ми тегли един бой. И баща ми ме би, но след години призна, че постъпил глупаво. Така че мен ме пратиха в училището за бели, където си останах завинаги малкото богато момче. Всички мразеха малките богаташките синчета, особено в такъв беден град като Клантън.

Не че бях кой знае колко хрисим, но всеки си изкарваше яда на мен и ме мразеше, защото имахме пари. Затова никога не съм отдавал значение на парите. Оттогава започна и моя антиконформизъм. В първи клас. Реших да не бъда като майка си, защото тя беше вечно намръщена и гледаше на света отвисоко. Баща ми пък имаше прекалено много работа, за да се забавлява. Та аз си рекох: Майната му. Ще се забавлявам. Джейк се протегна и стисна очи.

— Нервно ли ти е? — попита Лусиен.

— Иска ми се всичко да е свършило вече.

Телефонът иззвъня и Лусиен го грабна. Заслуша се, после затвори.

— Какво става? — попита Хари Рекс.

Джейк беше впил поглед в Лусиен. Часът бе настъпил.

— Обади се Джийн Гилеспи. Съдебните заседатели са готови.

— Господи! — Джейк разтърка слепоочията си.

— Джейк, чуй ме добре — заговори наставнически Лусиен. — Милиони хора ще видят това, което ще се случи. Искам да се владееш. Внимавай какво ще говориш.

— А какво да правя аз? — замънка Хари Рекс. — Повръща ми се.

— Струва ми се много странно точно ти да ме съветваш така, Лусиен — рече Джейк, закопчавайки сакото на Стан.

— Много нещо ми е минало през главата, затова. Покажи колко си добър. Ако спечелиш, внимавай какво говориш пред пресата. Бъди самоуверен и благодари на съдебните заседатели. А ако загубиш…

— Ако загубиш — обади се Хари Рекс, — плюй си на петите, защото ония негри ще взривят съда.

— Страх ме е — призна Джейк.

Ейджи се качи на предните стъпала и обяви, че заседателите са готови с решението. Помоли за тишина и в миг тълпата утихна. Пристъпваха към предните колони. Ейджи ги помоли да паднат на колене и да се молят. Те покорно го послушаха и се отдадоха на горещи молитви. Всеки мъж, жена и дете на предната морава се Обръщаше към господа и го молеше да пусне техния събрат на свобода.

Войниците се бяха скупчили и също се молеха да оправдаят подсъдимия.

Ози и Мос Джуниър накараха зрителите в залата да седнат и наредиха полицаите и служебните лица покрай стените и по пътеката. Джейк влезе откъм стаята за задържани, погледна Карл Лий, после зрителите. Повечето се молеха. Мнозина си гризяха пръстите. Гуен си бършеше сълзите. Лестър гледаше уплашено. Децата бяха объркани и стреснати.

Нуз зае мястото си и напрегнато мълчание обгърна залата. Отвън не долиташе никакъв звук. Двайсет хиляди чернокожи бяха коленичили на земята като мюсюлмани. В залата и отвън царуваше пълна тишина.

— Беше ми съобщено, че съдебните заседатели са взели своето решение, така ли е, господин съдебен пристав? Много добре. Скоро заседателите ще заемат своите места, но преди това съм длъжен да заявя някои неща. Няма да търпя никакви викове или изблици на чувства. Ще наредя на шерифа да изхвърли навън всеки, който нарушава реда. Ако се наложи, ще опразня залата. Сега можете да въведете съдебните заседатели.

Вратата се отвори и сякаш минаха часове, преди Юла Дел Йейтс да се появи първа на прага с разплакани очи. Джейк сведе глава. Карл Лий се взираше дръзко в портрета Е. Лий над главата на Нуз. Заседателите вдървено насядаха в ложата. Изглеждаха нервни, напрегнати и уплашени. Повечето бяха плакали. На Джейк му прилоша. Бари Акър вдигна един лист, който прикова всички погледи.

— Дами и господа, взехте ли своето решение?

— Да, сър — отговори председателят с писклив, нервен глас.

— Моля, предайте го на секретарката.

Джийн Гилеспи го взе и го подаде на негова светлост, който се наведе над него. Чете го цяла вечност.

— Формално всичко е наред — каза накрая той.