Кевин Андерсън - Скритата империя

Освободи подвижната платформа и активира двигателите, които ги издигнаха към извисяващата се над тях небесна мина. Бернд носеше ценен тънкостенен контейнер с псевдошампанско, традиционен символ, който скитниците продължаваха да използват за кръщаването на новите си кораби.

Подвижната платформа ги изкачи покрай заоблените складови камери и широката зейнала паст на шахтата за всмукване на газове. Кларин се взираше през визьора на шлема си, удивен колко огромен изглежда отблизо корабът.

Бернд застана пред предния ектирезервоар и усмихнато стисна бутилката псевдошампанско за гърлото. Знаеше, че в условията на безтегловност, когато шишето се удари в металната стена, той ще отскочи в обратната посока, затова се хвана за перилата.

Грижливо беше обмислил думите си.

— С огромна гордост спускам тази небесна мина. Гордея се не със себе си, а със способностите на скитническите строители, които построиха това чудо. Гордея се със своя всеотдаен екипаж, който ще работи на мината и ще я направи печеливша. И най-вече се гордея със самата небесна мина, защото тя символизира нашата способност да процъфтяваме там, където никой друг не смее да проникне. Нека Пътеводната звезда ни отведе при съдбата ни.

После замахна. Бутилката се удари в корпуса, стъклото се пръсна и псевдошампанското избухна в космическия вакуум. Образуваха се облаци от стъкълца и кипяща, съскаща пяна, които се изпариха като кометна опашка.

По комуникационните системи отекнаха аплодисменти, Бернд Окая издигна подвижната платформа към командната палуба. Двамата с инженера влязоха през херметичния шлюз и съблякоха скафандрите си. Екипажът на мостика се втурна към тях, за да ги поздрави.

— Откачете кабелите — нареди той: първата му заповед, издадена на борда на новата фабрика. Небесната мина се наклони. — Увеличете подаването на гориво.

Небесната мина се отдалечи от скалите и се насочи към облаците на Ерфано. Бернд погледна назад към опустялата корабостроителница, после се обърна напред и се втренчи в окото на газовия гигант. Богатите на суровини облаци го мамеха и той реши никога повече да не поглежда назад.

Рлинда Кет се събуди, доволна от спокойния сън под шепнещите световни дървета. След като погълна богата закуска от плодове, ядки и кли — вдигаща пара силна напитка от смлени семена на световно дърво, тя се почувства готова да обмисли всякакви решения.

— Ако остана още дълго на Терок, ще кача десетина кила — каза на Сарейн търговката. — Това ще се отрази зле на здравето ми и ще увеличи товара на „Ненаситно любопитство“.

Принцесата беше забола в косата си метални гребени и носеше традиционна терокска рокля, гарнирана с красиви фини шалове от тънки копринени нишки. Рлинда пожела да получи дрехи от такава материя — за да демонстрира красотата й на нови клиенти, но също и за да се конти пред огледалото. Макар че нямаше намерение да си търси нов съпруг, не виждаше нищо лошо в това да изглежда красива.

— Родителите ми биха искали да разговарят с теб — със самоуверена усмивка й каза Сарейн. — Трябва да направим добро впечатление.

— Остави това на мен, Сарейн. Майсторка съм да убеждавам хората. — Рлинда изтупа трохите от скута си и се изправи, като погледна с копнеж различните блюда, които все още не бе имала време да опита.

Най-голямото помещение в гъбения риф се използваше за дворцова зала на отец Идрис и майка Алекса. Отворите бяха покрити с призматични криле от кондорови мухи, които изпълняваха ролята на витражи. Двамата владетели седяха един до друг, величествени и красиви, с тъмни коси и бронзова кожа.

Рлинда се приближи. Крачките й бяха изненадващо изящни за жена с нейния ръст. Тя се поклони ниско и колкото можеше по-грациозно.

— Щастлива съм, че имам възможност да разговарям с вас, отче Идрис и майко Алекса.

Идрис се наведе напред на голямото си кресло. Имаше дълга черна брада и носеше корона от пера и коруби от бръмбари, която му придаваше внушителен вид.

— Дъщеря ни Сарейн ни каза добри думи за теб. Мисля, че те смята за своя приятелка. Как можехме да не се срещнем с теб, когато най-голямата ни дъщеря ни моли за това?

Майка Алекса носеше ослепителна рокля с огромна яка, която стоеше като опашка на паун. Облеклото й отчасти се състоеше от цели криле на кондорова муха, като багрите бяха в тон с дрехите й. Лъскавата й черна коса се спускаше до кръста й.

Рлинда се изправи.