Кевин Андерсън - Скритата империя

Навън облечени в скафандри работници пълзяха по корпуса на увисналата в празното пространство фабрика. Той плъзна поглед по грамадните колекторни резервоари за суров водород и геометричните реактори, които обработваха и източваха алотропа екти. Голямата небесна мина имаше горна жилищна и поддържаща палуба, където бяха каютите на екипажа и командните центрове.

След като се построяваха на място край газовите гиганти, небесните мини се спускаха в облаците с мощни вътрешносистемни двигатели. Самите мини никога не напускаха газовите си домове и пълните с екти резервоари се откарваха с товарни кораби.

Илдирийската двигателна система се основаваше на директно физическо движение, без да прибягва до екзотични аномалии като червейни дупки или пространствени скокове. Но космическият двигател предизвикваше пространствено-времеви вълнов ефект, който — доколкото разбираше Бернд — релативистично забавяше времето на кораба. Двигателят някак си поддържаше „континуумна памет“, която позволяваше на корабите да се връщат на нужното място в реалното пространство. В резултат огромни разстояния се изминаваха за кратко време. За несведущия наблюдател всичко изглеждаше просто, макар че истинската механика бе изключително сложна. През следващите два месеца Кларин щеше да се опита подробно да обясни на Бернд системите.

Много отдавна, когато илдирийците им го бяха предложили, скитниците с готовност се бяха съгласили да управляват ектипроизвеждащите станции. Амбициозните кланове си бяха осигурили заеми от Илдирийската империя, за да наемат първите си небесни мини. Въпреки първоначалния провал на Дайм скитниците бяха превърнали космическите фабрики в доходен бизнес. Бяха копирали технологията на небесните мини, после ги бяха усъвършенствали и бяха построили други станции. Печалбите им растяха и те продължаваха да експериментират.

Бернд поведе Елдън Кларин по тунела към скафандърните камери.

— Време е да задействаме новата небесна мина. Искам да дойдете с мен.

Инженерът се изненада.

— Аз ли? Но вие сте шефът…

— Ще е полезно за досието ви, когато се приберете в Рандеву.

След час двамата стояха на платформата над скалите, чиито минерали бяха изчерпани за построяването на кораба. Над тях орбитираха още останки, също изчерпани откъм полезни метали. Навигационната опасност също щеше да играе ролята на димна завеса за производството на Ерфано.

Едни работници чакаха в модулните си заслони, други се носеха навън с главата надолу към масленозелената и жълто-кафява планета. Яки кабели не позволяваха на гигантската небесна мина да отлети.

Бернд включи скафандърната си радиостанция.

— Запалете двигателите за маневриране.

Капитаните на горната палуба се наведоха над пултовете за управление. Бернд виждаше мъничките им фигури зад осветения мостик. Облечени в скафандри работници стояха на наблюдателната платформа високо над първия реактор. Металната обшивка заблестя, когато двигателните реактори се нажежиха и забълваха горещи отработени газове. Новородената небесна мина опъна кабелите си като разгневено чудовище.

Докато гледаше величествения кораб, който щеше да управлява, Бернд бе обзет от вълнение. Никога не беше присъствал на потегляне на небесна мина, макар че няколко години бе командвал по-стари фабрики. Първата бе на Гликс и вече работеше с екипаж от ветерани, които почти не се нуждаеха от контрол. Ерфанската мина обаче едновременно беше голямо повишение и страхотен шанс за него.

Някои кланове мърмореха, че Бернд Окая вече е получил всички шансове, които заслужава. Беше ги пропилял в младостта си заради арогантността и егоизма си. Сега разбираше, че е бил глупак. Нямаше търпение да доведе жена си Марта и дванадесетгодишната си дъщеря Джуна да работят тук заедно с него.

Въпреки че някога бе имал грандиозни мечти да стане говорител, Бернд съзнаваше, че просто не е способен да ръководи целия си народ, нито да управлява толкова много ресурси. Като по-млад беше пъчил гърди и бе настоявал за важна роля в правителството, макар никога да не беше доказвал, че е достоен за уважение и отговорност. Това просто не бе за него и фактът, че го беше проумял, започваше да го променя.

Отначало завиждаше на Ческа Перони за близостта й с Ихи Окая, ала сега виждаше, че тя ще е по-талантлива говорителка от него. Съжаляваше за прибързаните си действия и недообмислени планове, но след образцовата си служба на Гликската небесна мина и с новия кораб щеше да стане най-добрия началник на ектипроизвеждаща фабрика.