Кевин Андерсън - Скритата империя

Ихи Окая вдигна поглед към каменния таван на астероидния си кабинет, сякаш си представяше заобикалящия ги комплекс на Рандеву.

— В името на Пътеводната звезда, ако скитниците никога не бяха опитвали да постигнат невъзможното, нямаше да сме постигнали нищо.

Само опитно око можеше да прозре красотата на небесната мина в недовършената грамада, която се строеше сред луните на Ерфано.

Бернд Окая стоеше в прозрачния купол, инсталиран върху осеяната с кратери луна. При слабата гравитация на промишлената станция и огромния, обагрен в жълто-кафяво и масленозелено газов гигант, който изпълваше небето, Бернд изпитваше странна промяна на перспективата: исполинската планета му се струваше под него и той се чувстваше така, сякаш стремглаво пада в облаците.

Групи скитнически конструктори се бяха спуснали на скалите в системата, за да анализират геологическия им състав, след което бяха докарали подвижни фабрики и бяха започнали работа. Автоматичните топилни и рудни мелници бяха погълнали цели малки луни, бяха извлекли необходимите елементи и бяха отлели съответните пластини и компоненти. По-късно цяла армия от строителни работници бе сглобила гигантския индустриален пъзел.

От време на време някои от все още функциониращите кликиски роботи доброволно предлагаха да изпълняват опасни задачи на строителните обекти в границите на ханзейската територия. Работеха усърдно, не задаваха въпроси и не взимаха пари, но действаха по собствено разписание. Повечето скитници обаче не вярваха на тайнствените древни машини и предпочитаха да вършат всичко сами.

Тъй като това беше любимият му проект, небесна мина, която щеше да притежава и управлява, Бернд Окая бе тук от самото начало, повече от година. Живееше в аскетичните подземни жилища, пробити в малките луни и облицовани с полимерни стени. С обработването на ресурсите корабостроителницата растеше като гора. Високи греди, подпорни кули и яки кабели поддържаха скелета на Ерфанската небесна мина, докато скитниците укрепваха металната й плът.

Макар че имаше доверие на хората си, Бернд се намесваше в работата им и надзърташе над раменете им, докато сглобяваха ектиреакторите. Любимият инженер на баба му Елдън Кларин неотдавна беше дошъл с нови проекти и предложения за усъвършенстване на системите. Отначало Бернд се бе смутил от внезапната промяна на плановете, ала после беше разбрал, че прилагането на рационализациите няма да отнеме повече от седмица, а ако се окажеха ефикасни, те щяха да направят новата му небесна мина по-продуктивна и следователно по-печеливша.

Бе обещал на себе си и на скитническите кланове, че ще постигне успех. Баба му му беше дала изключителна възможност — макар някои да твърдяха, че не заслужавал нов шанс — и той нямаше намерение да я проиграе. Имаше да доказва много неща на себе си и на своя народ.

Докато седеше в командния купол и наблюдаваше последните приготовления, през входния тунел влезе инженер Кларин.

— Проверих всички системи. Небесната мина е почти готова за изстрелване.

— Все още ли сме в деветдесет и седем процента от предвижданите норми?

Инженерът се изненада.

— Откъде знаете?

— Преди час проверих. Все трябва да разбирам от нещо, нали? — Ръстът и репутацията на Бернд на побойник очевидно плашеха Елдън Кларин, ала вещината на инженера в математиката и естествените науки и изключителната му интелигентност на свой ред впечатляваха Бернд. — Щом мината навлезе в облачната обвивка на Ерфано, ще имаме много време за проверки. Нали ще останете тук, за да проверим всички системи?

Кларин изненадано свъси вежди.

— Говорителката Окая ме помоли да остана поне два месеца.

Бернд погледна надолу към огромната планета, за да избегне очите на инженера. Обикновено грубият му глас звучеше малко нервно.

— Искам да ви помоля за една услуга, инженер Кларин. Докато сме тук, ще ви помоля… бихте ли ми давали уроци? — Години наред беше заплашвал и крещял, за да постига своето, и сега се чувстваше извънредно странно да отправя такава молба.

Инженерът се изненада.

— По какво?

— Искам да получа по-стабилни знания за функционирането на небесната мина, от ектипроизводството до илдирийските космически двигатели. Нали ще се занимавам с това…

Кларин заби поглед в пода.

— Това е много… необичайно. Не сте прочут с научните си интереси.

Бернд Окая се изчерви.

— Това беше едно време. Сега съм шеф на нова небесна мина. Трябва да разширя кръгозора си.