Кевин Андерсън - Скритата империя

— Надявам се, че Сарейн не е преувеличила значението ми. Аз не съм особено видна личност в Ханзейския съюз и това е голяма чест за мен. — Принцесата стоеше настрани и слушаше, но търговката не отклоняваше вниманието си от двамата владетели. — Горите на Терок, изглежда, изобилстват на възможности. Сарейн ми показа много ваши местни продукти и мисля, че можем да проучим безброй търговски ниши. Честно казано, изненадана съм, че цели армии от търговци още не са се опитали да сключат договори с вас.

— Малцина виждат друго, освен нашите зелени жреци — отвърна Алекса. — Изглежда, че Ханзата не иска нищо повече от нас.

— А и ние не горим от особено желание да си усложняваме живота — прибави Идрис. — Говорим за зелените жреци, но световната гора им помага да взимат всичките си решения. Всъщност ние нямаме нищо общо с избора им. Тук на Терок имаме всичко, от което се нуждаем. Доволни сме и нямаме сериозни причини за конфликти.

Сарейн приятелски докосна широкото рамо на Рлинда.

— Някои даже твърдят, че благотворното присъствие на световната гора потиска естествената човешка склонност към насилие и противоречия.

— Тогава се възхищавам от усилията ви да разпространявате фиданките на други планети. — Рлинда се усмихна кисело. — Мога да назова цял куп места, които определено имат нужда от тях.

— Нашите жреци правят каквото могат. — Майка Алекса кимна към съпруга си.

Идрис и Алекса уреждаха местните спорове, личните дрязги и брачните проблеми, но най-важната им функция бе поддържането на връзки с външния свят. Майките и отците на Терок винаги спокойно бяха взимали решения въз основа не на алчност и богатство, а на искреното си убеждение за благото на своето общество.

Рлинда погледна Сарейн и потърси насърчение в изражението й.

— Е, дъщеря ви ми замая главата с всички неща, които видях и опитах тук. Мога да назова стотици потенциални пазари за вашите екзотични плодове, ядки и необикновени платове. — Стомахът й изкурка, като че ли да потвърди думите й.

Принцесата се приближи и напрегнато впери очи в родителите си.

— Помислете за всички врати, които ще се отворят пред нас. Можем да наложим могъщо търговско присъствие, без да се отказваме от независимостта си.

— Вече сме говорили за това, Сарейн — отвърна Идрис.

Рлинда видя сдържаните лица на владетелите и й премаля. Младата жена очевидно я беше използвала в стар спор между незаинтересовани родители и амбициозна дъщеря.

— Рлинда е готова да приеме пробен товар с наши стоки, за да определи пазарната им стойност, но също поема риск, като инвестира собствени средства. — На лицето на Сарейн се изписа твърдо изражение и принцесата изненада Рлинда, като ненадейно постави нови условия. — Затова тя поиска и неколцина зелени жреци — петима са разумен брой — за да се подсигури. Смятам, че така ще е честно. А вие?

Сарейн погледна Рлинда, която се опита да скрие смайването си. Изобщо не го бяха обсъждали, ала младата жена, изглежда, още отначало бе имала такова намерение. Търговката се боеше, че деликатните преговори може да се провалят.

— Тя също ще вземе фиданки, за да помогне за разпространението на световната гора — побърза да продължи Сарейн. — Виждате ли? Всички ще имат полза.

Отец Идрис изглеждаше смутен, но не и сърдит на дъщеря си.

— Ние не заповядваме на зелените жреци къде и кога трябва да идат, Сарейн. Световната гора е извън нашето политическо ръководство. Жреците изпълняват желанията на дърветата и ние с майка Алекса трябва да им се подчиняваме.

— Това беше само предложение — бързо се намеси Рлинда. — Терок може да предложи много неща. Да не обсъждаме само този въпрос…

— Трябва да го обсъждаме, защото само той ще ви отвори очите — открито се противопостави Сарейн. На Рлинда й се прииска да се оттегли преди спорът окончателно да е провалил преговорите.

— Водим грижлива документация и следим разпространението на фиданките — каза майка Алекса. — Независимо от интереса ти към нашите плодове, Рлинда Кет, ние сме наясно, че нашата телевръзка е най-силната монета, която може да предложи Терок.

— Не е разумно да установим прецедент, като ти позволим да вземеш наши жреци наред с горските ни продукти — прибави Идрис.

Объркана, Рлинда погледна Сарейн. Искаше й се момичето да не се беше обаждало.

— Моля ви, не бързайте. Може ли да продължим разговора си утре? Ще ви дам конкретни примери за продукти, които бих желала да взема на кораба си. — И тя заотстъпва, за да излезе преди отец Идрис да я отреже.