Кевин Андерсън - Скритата империя

— Небесни мини ли? — Инженерът се почеса по главата, като че ли тази възможност никога не му беше хрумвала.

Тя посочи чертежите.

— Небесните мини не пътуват нито толкова надалеч, нито толкова бързо, колкото космическите ни кораби. Принципите обаче би трябвало да са сходни.

Елдън Кларин погледна към сътрудниците си, които бързо закимаха, макар че според Ческа бяха готови да се съгласят с всичко от радост, че са получили одобрението на говорителката.

— Добре, тогава искам тези рационализации да се въведат в новата небесна мина, която скоро ще бъде задействана при Ерфано. В момента строежът й почти приключва, затова побързайте.

Инженерите на Кларин за миг се обезпокоиха, после дълбоко си поеха дъх и приеха предизвикателството.

Говорителката се обърна към Ческа.

— Внук ми Бернд ще управлява тази небесна мина. Защо да не му помогна да започне с модерна машина?

— Не бива да се губи време — усмихна се младата жена, която още отначало се беше досетила за плана на наставницата си. — За да сме сигурни, че рационализациите ще са успешни, инженер Кларин може би трябва да поработи месец-два на небесната мина.

— Постоянно доказваш колко разумно съм постъпила, като те избрах за моя наследница, Ческа.

— Ще постъпим както искате, говорител Окая. Благодаря ви за одобрението! — Кларин въодушевено напусна кабинета. Поради слабата гравитация движенията му изглеждаха пресилени.

Следващият бе Кото Окая, най-малкият син на говорителката от нейния четвърти и последен съпруг. Тя се изправи от хамака си и го целуна по двете небръснати бузи. После без изненада погледна разбърканите планове и бележки, които носеше.

Някои скитници предпочитаха да използват компютърни системи за проектиране и екрани, на които да показват чертежите си, но Кото Окая обичаше да чертае на ръка, да изчислява със собствения си ум и да драска върху ценни листове хартия — винаги ги рециклираше, ако идеите му се окажеха безплодни. Много негови разработки стигаха до задънена улица, ала невероятното му въображение бе довело и до също толкова успехи.

Кото се поклони на Ческа, но както винаги, насочи цялото си внимание към възрастната си майка. Ихи Окая твърдеше, че никога не се отнася по-особено към семейството си, ала всички скитници все пак имаха кланови връзки и задължения.

Младият откривател бе достатъчно усърден, за да кара други инженери да проверяват проектите му, но дори когато се случваха инциденти, Кото никога не се засрамваше. „Изобретенията невинаги са идеални — казваше той. — Трябва да очакваме някои да се провалят.“ „Гледай да са колкото може по-малко, моля те“ — отвръщаше майка му.

Кото разгъна плановете си. Този път носеше звездни карти, снимки и набързо скицирани проекти за странно селище на някакъв пуст горещ свят.

— Не знам дали идеята ще ти хареса, мамо. Много е опасна, но може да се окаже и изключително доходна.

— Слушам те. Както винаги, ще трябва да ме убедиш.

Ческа се наведе напред, за да се включи в обсъждането. Кото енергично започна да обяснява.

— Проучвах горещата планета Исперос, която много прилича на Меркурий в системата на Земята. Предизвикателството е огромно, но суровините са неизчерпаеми. Помислете за всички тези метали и редки изотопи, които лежат на самата повърхност! Мисля, че ще си струва усилията.

Той посочи няколко различни проекта, които беше скицирал, и разказа за полета с Джес Тамблин.

— Определено е в стила на Джес — усмихна се Ческа. — Той… още ли е тук?

Кото се смути — явно не бе обмислил отговора на този въпрос.

— Не… замина преди три дни. Трябвало да се върне на Плумас. — После отново насочи вниманието си към плановете на селището и продължи:

— Тези нови методи могат да ни позволят да заселим много светове, които досега бяха необитаеми. Тежките елементи и чистите руди ще са изключително полезни за промишлеността. С нужните грижи и усърдие Исперос може да се превърне в златна мина за нас.

— И най-хубавото е, че никой друг няма претенции към тези светове — с грейнали очи отбеляза Ихи Окая. Говорителката забеляза съмнението, което се изписа на смуглото лице на Ческа. — Може би не съм обективна, когато става въпрос за най-малкия ми син. Какво е твоето мнение за проекта, Ческа?

Младата жена погледна Кото.

— Трябва да признаем рисковете, но и възможностите. Възможно ли е Исперос да се окаже по-голямо предизвикателство от местата, които сме колонизирали досега? — Тя сви рамене. — Стига останалата част от скитническото общество да е готова да поеме тежестта на тази нова колония, докато инженерите и неколцината смели заселници правят първите си неуверени крачки, би трябвало да опитаме.