— Не смеем да действаме прекалено открито, за да не ги настроим против нас, господин председателю — каза ирекската представителка, все още неспокойна поради неотдавнашните проблеми на планетата си с пиратите.
— Ще ми се да можехме просто да принудим Терок да подпише Хартата на Ханзата — обади се бледият дременски делегат.
— Това не е възможно, освен ако не искаме да им обявим война — отвърна Базил.
— Ще победим — отбеляза адмирал Стромо.
— Както винаги, ценя вашия принос, господин адмирал, но агресивното поведение най-често е неблагоразумно. Няма да допусна да ме запомнят като председателя, чиито прибързани укази са ни въвлекли в галактическа рецесия.
— И други млади светове, репресивни режими или религиозни фанатици са се опитвали да обърнат гръб на Ханзата — продължи да упорства Стромо и стрелна с поглед представителя на Рамах.
— Набожността и традицията не правят човек „фанатик“, господин адмирал — спокойно му отговори мъжът. — Ние просто намираме теранския архиотец и широките официални компромиси на единството за прекалено общи. Предпочитаме да се завърнем към учението на Корана.
— Адмиралът нямаше предвид Рамах, сигурен съм, но е имало и по-крайни обстоятелства — намеси се Базил.
Стромо се обърна към председателя.
— Да, и с елементарно прилагане на санкции, с прекъсване на междупланетната търговия всички тези колонии са допълзявали обратно при нас или са загивали.
— Внимавайте къде оказвате натиск — каза пратеникът на Рамах. Татуировката с къна до лявото му око изобразяваше избухване на звезда. — Всички страни в Хартата си запазват правото сами да определят формата на управление, религията и културата си. Можем да използваме местния си език, а не стандартния търговски. Ще гласувам против всякакви опити за използване на силова тактика, само защото някоя планета случайно е богата на ресурс, от който се нуждае Ханзата. Всеки от нас може да се озове в такова положение.
Базил го погледна и снизходително свъси вежди.
— Правилата често се променят, когато някоя страна има богатства, каквито друга не притежава. Вижте собствената си история.
Въпреки че илдирийският космически двигател позволяваше бързо пътуване, строгата власт над толкова огромно пространство беше напълно невъзможна. Илдирийците успяваха единствено защото магът-император и неговите планетни губернатори бяха способни да мислят с един ум чрез телепатичната връзка на тизма. Човешките колонии обаче бяха прекалено откъснати, за да може само един земен ръководител да взима разумни решения на местно равнище. Дръзките заселници едва ли щяха да изпълняват нарежданията на човек от далечната Земя, който никога не е посещавал тяхната колония. От друга страна, транспортирането на стоки и услуги от свят на свят в условията на разрастващата се икономика осигуряваше рамка за установяване на общи правила. Теранският ханзейски съюз бе създаден по модела на конфедерацията на търговски градове и различни гилдии, постигнала огромен успех в средновековна Европа.
Пратеникът на Рамах опря брадичка върху кокалчетата на пръстите си.
— Щом моят народ трябва да се преклони пред някои неизбежности, терокците също могат — накрая неохотно рече той.
— Терокците може да са страшно досадни, обаче са толкова… мили, че човек просто не може да им се сърди — замислено каза ирекската представителка.
— Мисля, че имаме разрешение на проблема — уверено заяви Базил. — Старата терокска посланичка неотдавна си замина и уредих да я помолят да се пенсионира. Наследничката на „Желязната лейди“ Отема много повече ще съчувства на нашата кауза и ще е по-амбициозна да промени нещата към по-добро.
— А, чудесно. Едно голямо щастливо семейство. — Саркастичният пратеник на Релекер отпи глътка сок и се намръщи, сякаш бе очаквал, че ще е вино.
Базил си наля чаша кафе с кардамон от сребърна каничка върху подгряваща подставка. После се обърна и погледна към Двореца на шепота.
— Ханзата ще оцелее и ще продължи да расте, както винаги.
Обгърнал чашата си в шепи, председателят закрачи край столовете, обмисляйки следващите си думи. Слушателите му знаеха, че не бива да завързват общи разговори, и просто го чакаха да продължи. За разлика от по-бруталните властници в историята, Венцеслас не желаеше подчинените му да се страхуват от него, а да го уважават.
— Спиралният ръкав е отворен за бизнес и Ханзата получава огромни приходи. Извлякохме огромни богатства от Илдирийската империя, изградихме стабилни инфраструктури и установихме нови и ефикасни индустрии на процъфтяващи колониални планети. — Той посочи през прозрачната стена към величествения Дворец на шепота. — Всички знаем, че в момента човешката раса преживява златна ера. Но само мъдри решения и силен ръководител могат да увековечат икономическия растеж и възраждане.
Читать дальше