Кевин Андерсън - Скритата империя

Рлинда не можеше да не я уважава. Естествено, щеше да е политически неразумно да отхвърли предложението да посети Терок, за да обсъдят „въпроси от интереса на хора като нас“. Сарейн известно време бе изучавала Земята и начинът й на мислене не беше толкова провинциален, колкото на родителите и братята й.

Терокците бяха тесногръди търговци, скъпернически разпределяха зелените си жреци и не бяха склонни да търсят нови клиенти за безбройните си горски стоки. Като търговка, Рлинда често с интерес се бе обръщала към Терок, ала смяташе културните ограничения за прекалено строги.

Предложението на Сарейн обаче, изглежда, променяше всичко това.

Терокската колония беше независима и се държеше настрани от Ханзейския съюз. ЗВС и Ханзата никога не я бяха притискали, защото тя бе единственият източник на зелени жреци, а и терокците отказваха да бъдат експлоатирани.

Само че Рлинда Кет изобщо не мислеше за експлоатация, а само за взаимна изгода. Винаги се бе отнасяла честно към клиентите и доставчиците си. Така трябваше да се прави междузвездна търговия. И все пак внимаваше за нови търговски възможности. Определено щеше да изслуша предложението на Сарейн.

Въпреки петте си брака Рлинда нямаше деца. Вместо това имаше четири търговски кораба, включително „Ненаситно любопитство“, който й заместваше бебето. И освен собственичка на корабна компания, Рлинда бе и един от най-добрите капитани.

Всеки от другите командири на корабите й сам си осигуряваше товара, поемаше рискове и прибираше печалбата. Тя още не беше решила дали да потърси заместник на „Големите надежди“ и капитан Гейбриъл Места. Въпреки че трябваше да откупуват правото й на пласиране на стока в съответните райони и да плащат големи такси, капитаните можеха да задържат седемдесет и пет процента от печалбата. Ако някой капитан претърпеше три последователни загуби обаче, корабната компания на Рлинда го уволняваше и обявяваше мястото му за свободно. Беше се налагало да го прави само веднъж и капитанът дори не й бе бил съпруг…

Като следваше навигационните сигнали, Рлинда се спусна през мъгливата атмосфера на Терок и опитно приземи кораба сред високите дървета.

Когато слезе, на широкото й тъмно лице грееше радостна усмивка. Наоколо, докъдето й стигаше погледът, дърветата образуваха развълнуван океан от листа. След дните на борда на търговския кораб Рлинда се наслаждаваше на влажната благоуханна атмосфера. Дълбоко си пое дъх, за да прочисти остатъците от корабния въздух в дробовете си.

Унесена в приятните си изживявания, Рлинда се обърна и с изненада видя чакащата я стройна млада жена. Очите на Сарейн бяха големи и тъмни, кожата й имаше бронзов цвят. Ханшът й бе тесен, гърдите й — малки, тъмната й коса беше късо подстригана. Облеклото й представляваше необикновена смесица от домашно боядисана копринена тъкан и естествени терокски продукти, комбинирани с обработени полимери и лъскави земни накити.

— Благодаря ти, че дойде, Рлинда Кет. Пътуването ти е било дълго, но ти обещавам, че резултатите ще си струват главоболията.

— Нямаше никакви главоболия — отговори търговката. — Радвам се, че имам възможност да видя планетата ви. Чувала съм много интригуващи неща за Терок.

Сарейн изненадано свъси вежди, после побърза приветливо да се усмихне.

— Интригуващи? Сигурно съм пропуснала нещо.

Принцесата я поведе към града в гъбения риф, в който живееха стотици семейства. Огромното обществено жилище представляваше белезникавосиви гъби, вкаменени сред клоните на няколко грамадни световни дървета. Гъбеният риф приличаше на гигантска издутина, образувана от хиляди поколения твърди като мидени черупки гъби. И продължаваше да расте в резултат от напластяването на спори, втвърдяващи се с годините като корали.

— Прилича на бита сметана — отбеляза Рлинда.

Сарейн се усмихна.

— Когато бях на Земята, много обичах бита сметана. Но рифът е пълен с пролуки и дупки — достатъчно за цял град.

Младата жена разведе гостенката си из чудния органичен паметник.

— Първите заселници от „Кайли“ скоро зарязали панелните си жилища и се пренесли в тези гъбени рифове. — Тя почука с кокалчетата на пръстите си по шуплестата, ала яка стена. — После разширили и украсили града. Водопровод, осветление, охлаждащи системи, енергийни проводници и комуникационни възли.

— Не е съвсем примитивно. — Очите на Рлинда проблеснаха. — И все пак ми се струва, че може би има пазар за някои нови удобства. — Сарейн хвърли поглед към едрата търговка, усмихна се в знак на съгласие, но не каза нищо.