Кевин Андерсън - Скритата империя

— Космосът никога не е пуст, ако знаеш какво да търсиш. — Ческа топло стисна ръката му. — Все пак много ми се иска някой ден да я видя.

Изправена на върха на света, Нира Кали стисна с пръстите на краката си клона и запази равновесие, без да полага усилие и без страх, въпреки височината. Още не беше приела зеленината, не бе усетила песента на световното дърво да пулсира в кръвта й и зеленият оттенък не беше направил кожата й по-тъмна. Въпреки това от дъното на душата си вярваше на световната гора.

Кожата й бе тъмнокафява, но скоро щеше да придобие фотосинтетичната пигментация като на всеки, когото величествените дървета приемаха. Послушничка през по-голямата част от младия си живот, тя разбираше гората, общуваше със загадъчния взаимосвързан разум, въпреки че дърветата не можеха пряко да я чуват. Засега.

В изпълнение на задачата си за деня Нира четеше с богат изразителен глас, завладяна от древната литература, която бяха донесли със себе си заселниците от „Кайли“. Усещаше, че дърветата харесват тези истории за крал Артур и неговите рицари на Кръглата маса. Беше прочела няколко различни версии на „L’Mort d’Arthur“ 1 1 „Смъртта на Артур“ (фр.) — първият разказ в проза на английски език от цикъла за крал Артур. — Б.пр. от сър Томас Малори, както и безброй преразкази от Хауард Пайл, Джон Стайнбек и много други. В легендите имаше много несъответствия, ала според Нира дърветата нямаше да се смутят. Горският разум всъщност обичаше противоречията и част от мудното му, полубудно съзнание размишляваше над тяхното значение.

Нира служеше на световната гора, като четеше на дърветата, но също така се радваше на възможността да се учи. Още от малка си водеше записки къде из Спиралния ръкав разпространяват гората мисионерите на зелените жреци.

Младите послушници се учеха да полагат грижи за гората. Те хранеха най-малките фиданки, приготвени за транспортиране на други светове, грижеха се за най-големите древни стражи, чупеха сухите клони и почистваха кората от паразити. Нира предпочиташе да чете на глас и си мислеше, че на дърветата също им харесва. Когато им говореше, дори докато изпълняваше ежедневните си задачи, тя винаги държеше ума си отворен и ушите си наострени и се вслушваше за отговор. Някой ден, когато станеше зелена жрица, щеше да чуе гласа.

Послушниците носеха само набедреници, за да излагат колкото може по-голяма част от кожата си на дърветата. Човешката кожа бе чувствителен рецептор, който осъществяваше контакт със световните дървета. Винаги, когато се изкачваше сред върхарите за ежедневната си работа, Нира галеше клоните, притискаше гърди към дънера. Подобно на повечето послушници, подстригваше тъмната си коса почти до кожа и оставяше само малко мъх на темето. Щом приемеше зеленината, цялата й коса щеше да окапе.

От малка бе проумяла, че е предопределена да стане част от екологичната мрежа на световната гора, която с всяка година ставаше все по-огромна. Преди — много отдавна — „Кайли“ да кацне тук, световната гора беше представлявала само изолирана група полуразумни дървета.

Тъй като не бяха имали възможност да се развиват интелектуално и да преживяват нови неща, те хилядолетия наред бяха креели на планетата.

Когато бяха дошли заселниците обаче, едно момиче, Тара Уен, се бе научило да общува с гората и беше предало способността си на други чувствителни хора. Тези първи „жреци“ бяха открили начин да се свързват с мудната памет, способна да съхранява огромни количества информация. Световните дървета бяха жива база данни, която не можеше да се развива единствено заради липсата на преживявания и външни сведения. Тара Уен и нейните последователи се бяха погрижили за този проблем.

Когато световната гора бе започнала да се учи от своите човешки приятели, връзката им се беше превърнала в благотворна симбиоза. Зелените жреци й бяха преподавали математика и естествени науки, история и фолклор. Щом апетитът й се бе възбудил, световната гора беше пожелала да погълне цялото човешко знание, от най-тъпите факти до най-вълнуващите легенди. Дървесният компютър можеше да асимилира и анализира хиляди отделни данни и да прави блестящи точни проекции, почти като пророчества от благожелателен земен дух.

Други послушници наоколо четяха скучна информация, рецитираха сведения за климата на планети, за които Нира никога не беше чувала. Момичето бе щастливо, че може да се наслаждава на епичната хроника на Малори. Жреци свиреха на музикални инструменти или пускаха записи на симфонии, създадени от човешки композитори. За световната гора музиката беше също такъв език като думите.