Кевин Андерсън - Скритата империя

Крайниците на старицата бяха тънки и костите й бяха крехки като сух бамбук, което я принуждаваше да прекарва повечето си време в скитническия астероиден конгломерат Рандеву. Ихи Окая се бе омъжвала четири пъти и беше надживяла четиримата си съпрузи. От всеки от тях бе родила по няколко деца и сега имаше четиринадесет синове и дъщери, петдесет и трима внуци и постоянно растящ брой правнуци. Старата говорителка вече дори не се опитваше да ги помни.

Терокският дипломатически кораб се приближи до скитническата яхта и с майсторски маневри се изравни с нея. След като скачиха шлюзовете, Рейналд влезе в приемния отсек на яхтата.

Тъмната коса на терокския принц беше сплетена на множество плитки. Татуировките му изпъкваха на фона на яката му. На красивото му лице се изписа любезна усмивка и той се поклони на двете жени. Очите му заблестяха от очевидно възхищение от красотата на Ческа и тя се изчерви.

— Извинявам се, че не можем да ви приветстваме с повече церемонии — каза Ихи Окая и го покани с жест в малкото им общо помещение, в което нямаше почти нищо, освен бюфет с храна и напитки и маса за няколко души. — След като идвате от Терок, трябва да сте свикнали всичко да е в много по-огромни мащаби.

Рейналд разпери ръце.

— Понякога предпочитам по-интимна обстановка. Освен това… — той погледна Ихи Окая, после подчертано се усмихна на Ческа — … искам да разговарям насаме с вас, а не в присъствието на хиляди други.

След като отпиха по няколко глътки чай от пиперов цвят и си размениха символични подаръци, Ихи Окая го погледна и каза:

— Вие възбудихте любопитството ни, младежо. Кажете ми, какво са сторили скитниците, че да събудят интереса на един терокски принц?

Рейналд се наведе напред, сключи пръсти и сякаш излъчи физическа искреност, която според Ческа не можеше да е престорена.

— Реших, че между скитниците и терокците има много общи неща. И двете ни общества са избегнали мрежата на Ханзата. Терок е единственият колониален свят, който остава независим. Всички други са подписали Хартата на Ханзата. Скитниците също живеят самостоятелно и се управляват сами, без теранските ограничения.

— Причината е, че им осигуряваме жизненоважни услуги — вие със своите зелени жреци, ние с нашите екти — отвърна Ческа.

Рейналд вдигна пръст.

— Въпреки това клопката винаги съществува. Вижте, не съм привърженик на драстични промени, защото, ако предизвикаме гнева на Ханзата, не можем да предвидим какви отчаяни действия ще предприемат. Можем обаче да организираме някои по-малки съюзи между нашите народи, взаимни отстъпки, с които да укрепим основите си.

Ческа погледна Ихи Окая, ала старицата продължаваше съсредоточено да се взира в Рейналд.

— Не възразявам срещу по-голяма сигурност от капризите на Земята. Явно много сте мислили за това, младежо.

— Като престолонаследник, имах години да мисля за всичко, което мога да направя. Сега проучвам някои свои идеи.

— И какви са те? — попита Ческа.

Рейналд откровено изложи няколкото им общи проблеми.

— Ще започна от ваша гледна точка. Скитническите небесни мини произвеждат повечето екти, използвани в Спиралния ръкав. Товарните ескорти превозват ектите от небесните мини до транспортните станции, откъдето горивото се разпространява единствено от Теранския ханзейски съюз. Терок и други човешки колонии нямат откъде другаде да купуват екти, поради монопола на Ханзата. Защо да поставят такава преграда за разпространението на екти?

— Да не намеквате, че Ханзата участва в нечестни търговски дейности?

Рейналд отпи от билковия си чай.

— Не е тайна, че наскоро те рязко увеличиха таксите и промениха политиката си, което оказа отрицателно въздействие върху скитническия бизнес. Нали тъкмо затова Ранд Соренгаард започна да плячкосва ханзейски търговски кораби?

Ческа свъси вежди.

— Той е вътрешен проблем на скитниците. Ние имаме много кланове и множество волеви личности. От време на време някой от тях става… непокорен. За нещастие дори говорителят не може да контролира всички.

— И как ще промените тези търговски дейности, младежо? — върна се на въпроса Ихи Окая.

— Ами, Терок няма голям космически флот. Ние — поне повечето от нас — предпочитаме да сме в световната гора и да не пътуваме в Спиралния ръкав. Подобно на всеки цивилизован свят обаче, ние участваме в междузвездната търговия и нашите зелени жреци разнасят фиданки на други планети, за да разпространяват колкото може по-нашироко гората. Затова имаме нужда от екти. В момента разчитаме на Ханзата За този жизненоважен ресурс. — Той отново се усмихна. — Ще ми се да проуча възможността скитниците и терокците да се споразумеят за по-преки доставки.