Кевин Андерсън - Скритата империя

— Не и докато аз съм на руля. Когато ветровете се усилват, винаги мога да се издигна в друг пласт. — Той изчака, после изпитателно погледна по-малкия си брат. — Е… носиш ли ми нещо от Ческа?

Джес се насили да отговори непринудено. Това го затрудняваше най-много от всичко.

— Трябва ли ти нещо повече от нейната любов?

— Не.

На Джес му се искаше да смени темата. Не можеше да се отърси от образа на красивата Франческа Перони, с която Рос от години беше сгоден.

— Ихи Окая наскоро подаде официална молба, в която посочва Ческа за своя наследница като говорителка на скитниците.

— Нищо чудно. — Рос изглеждаше горд, но гласът му звучеше делово. — Тя е много способна.

— Така е. — Джес затвори уста, за да не каже нещо порече. За съжаление, от повече от година самият той дълбоко беше влюбен в Ческа и знаеше, че чувствата са взаимни. С брат му се бяха сгодили много преди тя да се запознае с Джес и скитническата чест никога нямаше да й позволи да развали годежа. Нито пък дългът на Джес към брат му.

Освен това Рос бе положил всички усилия, за да изпълни условията, за които се бяха договорили с Ческа. Джес никога нямаше да нарани или засрами брат си, тя също. И двамата бяха верни на Рос и всички бяха обвързани от сложните обществени ограничения на скитническата култура. Джес се беше примирил. Щеше да устои и да продължи да живее без нея, ала Ческа завинаги щеше да остане в сърцето му.

Рос си нямаше и представа за любовта на брат си и Джес се бе заклел никога да не му я разкрие. Цената и за тримата щеше да е прекалено висока.

След като вечеряха и изиграха няколко рунда звездни игри с трима души от екипажа, Джес спа на леглото за гости. Напусна Синята небесна мина рано на другата сутрин, когато слънцето на Голген едва изпълзяваше над мъглявия хоризонт.

Сбогува се с Рос, изведе товарния ескорт от системата на Голген и се насочи към скитническата транспортна станция, където щяха да прехвърлят горивото на товарните кораби на Гъската.

Освен това носеше подаръци и писма от Рос, защото след като изпълнеше доставката, възнамеряваше да се отправи към главния скитнически комплекс Рандеву. С болка в сърцето, ала с безразлично изражение, надлежно щеше да предаде братовите си романтични подаръци на Ческа Перони.

Скитническата яхта поддържаше позиция на уговореното място в пустия космос. Частният кораб нямаше обозначения, които да показват, че на борда му се намират високопоставената говорителка на всички скитнически кораби и нейното протеже. Скитниците грижливо криеха политическите си карти и рядко прибягваха до символи или декорации на властта.

Ческа Перони седеше на мястото на копилота, наблюдаваше пустотата и следеше сензорите. Около тях блещукаха далечни звезди, отчасти скрити от редките валма мъглявинен газ.

— Все още нито следа от другия кораб. — С големи очи, смугла кожа и чувство за хумор, с което можеше да се сравнява единствено чувството й за дълг, Ческа винаги държеше отворени сърцето и очите си.

Жилестата старица до нея, Ихи Окая, се взираше през илюминатора, сякаш всяка звездица заслужаваше да й обърне внимание.

— Търпение, търпение. — Старата говорителка имаше неизчерпаеми запаси от вътрешен покой и интелигентност, с която никога не парадираше.

На контролния пулт на Ческа замига лампичка.

— Аха, идва.

Ихи Окая прехапа устни и впери очи в звездните простори, за да различи точицата, предизвестяваща появата на дипломатическия транспортен кораб на терокския престолонаследник Рейналд. От месеци синът на майка Алекса и отец Идрис бе уреждал тази среща чрез посредници и писма. Упорството му беше достойно за възхищение.

— Най-после получава каквото иска — с дрезгавия си глас каза старата жена. — Става ми смешно, като си помисля как щеше да се смае председателят Венцеслас, ако знаеше, че Рейналд си е направил целия този труд само за да се срещне с някакви си скитници.

Ческа погледна говорителката.

— Този младеж навярно знае за нас повече от другите човешки правителства. — Двете жени бяха информирани за пътешествието на Рейналд и уважаваха интереса му към всички важни общества в Спиралния ръкав, включително често пренебрегваните космически цигани.

Ихи Окая се намръщи.

— А може би не пазим тайните си толкова добре, колкото си мислим. — Въпреки че тяхното номадско общество имаше много кораби и огромни богатства, клановете държаха делата си в пълна секретност и избягваха да привличат вниманието.