Кевин Андерсън - Скритата империя

По-големият брат закопча подплатеното си яке и отправи поглед към безкрайните простори като феодален господар, разглеждащ владенията си. Джес нахлузи качулката си — наистина беше студено и духаше. Струите изхвърлени газове зад тях кипяха нагоре като купести облаци и бързо се разпръскваха в атмосферата на Голген. Братята мълчаливо стояха един до друг.

Джес усети, че е време за подаръците, които носеше. Отвори един от джобовете на дясното си бедро и извади дебел златен диск, покрит с гравирани символи, които съответстваха на избродираните върху дрехите им знаци на клана Тамблин.

— Тасия ти го приготви.

Рос го взе и с почуда разгледа красивото устройство, направено от по-малката му сестра.

— Както обикновено, впечатлен съм от инженерните й способности… обаче, преди да мога да го използвам, ще трябва да ми кажеш какво все пак представлява.

Джес посочи датчика и цифрите.

— Това е компас. Може да се нормализира към магнитното поле на всяка планета, така че винаги да знаеш посоката. Виж, ето я Пътеводната звезда.

— Да не би малката ми сестричка да намеква, че съм се изгубил?

— По този начин просто ти показва, че й липсваш, Рос, макар че не можеш да я накараш да си свали маската на мъжко момиче и да го признае.

Рос се ухили.

— И тя ми липсва.

Джес бръкна в друг джоб и извади подвързана книжка с пожълтели страници, повечето от които бяха празни, но някои бяха покрити с избелели ръкописни редове.

— Стар корабен дневник, в който морските капитани записвали важните данни за пътуванията си. От татко е.

Рос пъхна компаса в един от джобовете си и взе подвързаната с червена кожа книга едновременно с благоговение и скептицизъм.

— От татко ли е? — Прелисти страниците, втренчи се в ръкописните думи, после вдигна глава и срещна погледа на Джес. — Нещо не ти вярвам. Той не би ми го подарил. Всъщност всички подаръци, които си ми носил през последните няколко години, са просто семейни богатства, задигнати от Плумас, нали?

Джес не успя да запази невинното си изражение.

— Иначе щеше ли да го получиш? — Рос се престори, че не го е грижа за дневника, ала Джес виждаше, че подаръкът означава много за него, въпреки че идваше от брат му, а не от баща му.

И двамата добре познаваха Брам Тамблин. Той беше суров и неумолим семеен глава и през целия си живот твърдо бе налагал волята си. Това отношение даваше добри резултати с работниците във вододобивната фабрика под ледената обвивка на Плумас. Първородният син на Брам Тамблин обаче се беше оказал също толкова упорит, колкото баща си. Години наред двамата се бяха карали, докато накрая, след като навърши двадесет и две, на Рос не му писна.

Старият Брам го заплаши, че ще се отрече от него, ако не се преклони пред волята му, и младежът смая баща си, като прие блъфа му. Страстите се разгорещиха. Разярен, Брам се закле, че ще го изключи от клана, затова Рос предложи да му спести срама. Поиска частта от семейното наследство, която му се полагаше, и се закле сам да се погрижи за успеха си.

Джес и Тасия също бяха там. Въпреки че се опитаха да помирят двамата, старецът не пожела и да чуе. В очите на Брам заблестя пресметлив поглед — клановите му богатства с всяка година се умножаваха и ако Рос вземеше наследството си и се откажеше от всякакви претенции, определено щеше да изгуби. Затова той изчисли дела на сина си, даде му го и му каза да не иска нито стотинка повече.

И Рос не му поиска. Но разумно инвестира наследството си, като пое Синята небесна мина и я управляваше с такова умение, че когато навърши двадесет и осем, почти успя да изплати дълговете си. Старият Брам се преструваше, че му е сърдит и че е разочарован, ала тайно се гордееше с него.

Когато Джес посещаваше минната станция, между братята никога нямаше никаква враждебност. От друга страна, благодарение на упоритостта на Рос, Джес някой ден щеше да стане официален глава на клана Тамблин, да наследи доходоносните плумаски водни мини и да стане влиятелен човек. Не го желаеше, но нямаше да предаде очакванията на другите.

От по-долните пластове пред Синята небесна мина се издигна сивкаворъждив облак. Рос отиде до един пулт, отклони струите изхвърляни газове и ги използва, за да промени височината. Огромният траулер зави на север и заобиколиха зейналия въртоп от гневни облаци.

— Този ураган може да погълне цяла планета — поясни Рос. Уплашени, гълъбите пърхаха зад мината.

— Стига да не погълне тази небесна мина — отвърна Джес. — Опасно ли е?