Кевин Андерсън - Скритата империя

Ческа лукаво се усмихна.

— О, това хич няма да се хареса на Гъската.

— Ни най-малко. — Ихи Окая погледна ученичката си и кимна. — Но не вярвам да има някакви законови пречки.

Предложението на Рейналд изненада Ческа, тъй като малцина приемаха скитниците на сериозно и ги смятаха за измет, случайно разполагаща с полезен продукт. Ханзата никога не си бе правила труда да следи колко небесни мини управляват скитниците, нито кои газови планети експлоатират. В Спиралния ръкав имаше толкова много необитаеми системи, толкова много газови гиганти, че никой не можеше да наблюдава всички. Как можеха ханзейските шпионски кораби да забележат дори грамадна летяща фабрика на фона на планета, по-голяма от Юпитер?

Рейналд с привидна невинност им зададе сондиращи въпроси за скитническите бази и фабрики, но Ихи Окая опитно ги заобиколи, без да даде полезна информация на младежа.

— Трябва да обсъдя това с другите кланове, Рейналд. Но приветствам установяването на връзки между терокците и скитниците. Какво предлагате от своя страна?

Принцът не успя да се сдържи и се усмихна.

— Навярно терокците могат да предложат услугите на неколцина зелени жреци, какво ще кажете? Убеден съм, че при всичките ви пръснати надалеч едни от други кланове, скитниците ще могат да използват мигновените комуникации.

— Вярно е, ние сме отдалечени едни от други и новините пътуват бавно, но сме се научили да живеем със собствени методи — отвърна старицата. — Следваме Пътеводната звезда.

— И все пак понякога може да искате по-бързо да научите някое важно събитие. — Очите на Рейналд пламтяха. Той се наведе над масичката. Очевидно се готвеше да разкрие някаква тайна. — Например наскоро нашите зелени жреци предадоха доклад от генерал Ланиан — относно арестуването и екзекутирането на Ранд Соренгаард близо до Ирека. ЗВС му устроили засада и пленили целия му екипаж. Всички били изхвърлени през херметичния шлюз.

Ческа и Ихи Окая се спогледаха. Младата жена мъчително преглътна.

— Проклетите ЗВС. Това наистина е лоша новина.

Рейналд се изненада.

— Наистина ли сте подкрепяли действията на Соренгаард? Той като че ли по-скоро беше революционер, отколкото пират…

— Ние разбираме мотивите му, младежо, защото Ханзата несправедливо се отнася към скитниците. Насилието обаче само води до още повече насилие, вместо да носи приемливо решение. Като говорителка на скитниците, аз не мога да оправдая методите му.

Старата говорителка се върна на въпроса.

— Въпреки всичко, принц Рейналд, трябва почтително да отклоним вашето извънредно щедро предложение.

Ческа погледна почернелия от слънцето красив младеж.

— Съгласна съм. Просто не е възможно да допуснем сред скитниците да живеят зелени жреци. — По гърба я полазиха тръпки при мисълта, че външни хора могат да видят техните най-грижливо пазени в тайна инсталации. Въпреки че телевръзката осигуряваше мигновено установяване на контакт, тази информация ставаше известна на всички зелени жреци. Скитниците никога нямаше да се разкрият до такава степен.

Рейналд прие отказа с кисела усмивка.

— Базил Венцеслас дава мило и драго за повече жреци, но ние му отказахме. Вашата реакция е съвсем различна от опита ми с Теранския ханзейски съюз.

— Скитническото общество също е съвсем различно от това на другите хора.

Терокският престолонаследник хвърли поглед към красивата Ческа.

— Тогава можем да обмислим друг съюз, например брачен…

Ала младата жена вдигна ръка. Първо погледна изящните си пръсти, после него.

— Това би бил ценен политически съюз. Но трябва да ви осведомя, че вече съм сгодена със собственика на голяма и доходна небесна мина. — „И съм влюбена в брат му.“

Рейналд се извърна със засрамено изражение, което му придаде вид на още по-млад.

— Той е щастливец.

Ческа го съжали, дори изпита известно влечение към него, но предстоящият й брак с Рос Тамблин беше сигурен, въпреки тайните й чувства към Джес. Присъствието на Рейналд в уравнението щеше да направи и без това сложното положение нетърпимо.

Въпреки че не бяха стигнали до конкретно споразумение, Рейналд изглеждаше общо взето доволен от разговора. Той отново се поклони.

— Позволете ми, преди да се върна на Терок след това дълго пътешествие да отправя сърдечна покана към вас или който и да е друг скитнически представител да посети нашата величествена световна гора. Пустият космос рано или късно ще ви омръзне.