Кевин Андерсън - Скритата империя

Независимите кланове обитаваха покрайнините на Ханзейския съюз. Семействата имаха собствени небесни мини или фактории в детрита на планети, които не искаше никой друг.

Скитническите небесни мини събираха огромни количества водород от газовите планети, гигантски резервоари на суровини, достъпни за всеки. Като използваха стар илдирийски процес, те обработваха милиони тонове газове с ектиреакторите си. С помощта на катализатори и сложни магнитни полета реакторите превръщаха свръхчистия водород в екзотичен алотроп. Екти.

Ектите бяха енергийният източник на илдирийските космически двигатели, единственото известно средство за свръхсветлинни полети. За съвсем малко от това странно вещество бяха нужни огромни количества водород. Поради близките си семейни връзки и желанието си да живеят в периферията, скитниците можеха да произвеждат екти по-евтино и сигурно от всички. Пръснатите надалеч кланове успешно експлоатираха тази търговска ниша.

Всъщност по-успешно, отколкото си мислеха в Ханзата.

След като товарният ескорт на Джес Тамблин се скачи със Синята небесна мина, отвориха шлюзовете, свързаха херметичните камери и завинтиха болтовете. Товарният ескорт представляваше нещо като паяжина от двигатели и капитанска кабина. Когато мрежата се скачеше със складовите резервоари на небесната мина, Джес можеше да откара контейнерите с кондензирани екти до центровете за разпространение. Дори при изпълнението на такава тривиална задача той винаги се справяше отлично и надхвърляше онова, което се очакваше от него.

Когато всички индикаторни лампички светнаха в зелено, той официално поиска разрешение да се качи в небесната мина на брат си. Скитническите работници се майтапеха с него, докато въвеждаше серия от команди. Джес отметна качулката си, претърси многобройните си джобове, после разтърси рошавата си кестенява коса.

— Е, щом сте ме познали, къде ви е червеният килим?

Един от производствените инженери, навъсен мъж на средна възраст от семейство Бър, добродушно изруга.

— По дяволите, повишили са те в товарен пилот, виждам! Това значи ли, че си се бил с баща си?

Джес се усмихна весело.

— Не мога да оставя брат ми да влиза във всички разпри със семейството ми. — Беше красив, синеок, с жизнерадостно излъчване, което му придаваше едновременно енергичен и спокоен вид. — Освен това някой кадърен трябва да откара товара до корабите. Сещаш ли се за по-добър пилот?

Инженерът от семейство Бър махна с ръка.

— Ти караш ектите само до Голямата гъска. Те не могат да различат добър пилот от сляп селянин.

Презрителното прозвище на Ханзата идваше от формата на първите земни търговски кораби, които трябваше да приличат на орли, ала по-скоро напомняха на дебели гъски.

Джес сви рамене.

— Няма значение. Търся си поводи да виждам брат си, гледам да не прави много грешки. — Не каза, че също се възползва от всяка възможност да избяга от строгия педантизъм на баща си. Старият Брам Тамблин възлагаше тежки задължения на Джес, след като по-големият му брат вече не бе добре дошъл в клана. Младежът винаги ги изпълняваше, без да проявява никакви лични желания, въпреки че старият Брам рядко го забелязваше.

Тромавият комплекс се носеше из облаците на Голген. Работниците се грижеха за ектиреакторите, проверяваха разпределителните тръби и смазваха механичните системи, които се нуждаеха от постоянна поддръжка. Заслушан в успокоителното съскане и бръмчене — производствената музика, изпълнявана от всички небесни мини — Джес прекоси товарния отсек. Синята винаги изглеждаше по-чиста и лъсната от всяка друга. Брат му Рос ужасно се гордееше с постижението си.

— Колко ще останеш, Джес? — попита един ръководител на смяна.

— По-малко от ден. Имаме да изпълняваме квота. Задължения, нали знаеш.

Ръководителят кимна.

— Ще настроим товарния ти ескорт и ще свържем всички маркучи с ектирезервоара.

— Рос пак ли зяпа на палубата?

— Не. Мисля, че шефът е в навигационната кабина.

— В какво го е страх, че ще се блъсне в това открито небе? — Джес поклати глава и се закатери по междупалубната стълба към навигационната кабина. Въпреки че Рос завинаги беше обърнал гръб на семейния воден бизнес на Плумас, младежът се чувстваше добре дошъл в небесната мина на големия си брат.

Той опря ръце на кръста си и се втренчи в тила на Рос. Брат му напрегнато наблюдаваше контролния пулт и се взираше в облаците на непонятно огромното и открито небе на пленетата. Конвективни потоци пара се издигаха и спускаха, докато небесната мина се носеше по случайно избрания си път. Над навигационния пулт бе нарисуван звездовиден символ. Това беше Пътеводната звезда, която според скитниците насочваше житейския им път.