Кевин Андерсън - Скритата империя

Рлинда знаеше, че капитанът вече е изпаднал в паника, целият е потен и бълва ругатни. Брансън Робъртс не се държеше просто като примамка, а наистина се опитваше да избяга, ала нямаше шанс. Сърцето й се късаше.

— Гледайте да не се провалите, генерале, иначе ще ви откъсна ташаците.

— Благодаря за доверието, госпожо — отвърна той и извика по интеркома: — Всички ремори, в атака! Манти, напред. Влезте в бой с противника.

Докато алчните корсари обкръжаваха търговския кораб, бойният флот на ЗВС се нахвърли върху тях. Ескадрата от ремори се понесе напред, като се целеше в незащитените двигатели на пиратите. Корсарите бяха достатъчно смели да се изправят срещу минималните отбранителни способности на товарните кораби, ала нямаше как да устоят на земните въоръжени сили.

Един от малките корсарски кораби се откъсна и се опита да избяга. Разви толкова голямо ускорение, че обшивката на нажежения му до бяло двигател започна да се изпарява в плазмата и дестабилизира траекторията му. С няколко язерни изстрела две ремори го унищожиха, преди да успее да се измъкне от обсега на радарите им.

— Искам да заловим някои от тях живи — извика по междукорабния комуникатор Ланиан. — Не ги изгаряйте, освен ако няма друга възможност.

По високоговорителите се разнесе хоров отговор. След това в битката се включиха средно големите крайцери тип „манта“. Светкавичните ремори откриха огън с концентрирани язерни импулси и настана истински ад.

На Рлинда й омръзна да е безучастна наблюдателка, изтича на комуникационния пулт, избута с якото си рамо Ланиан от мястото му и превключи честотата на частния канал на „Ненаситно любопитство“.

— Чупката оттам, БиБоб! Ако до пет минути не те видя да изчезваш от огневата зона, ще дойда и сама ще те изритам.

— Няма нужда да ми повтаряш, Рлинда — отговори й изненадващо твърдият глас на БиБоб, но тя знаеше, че той само се преструва на смел. Брансън Робъртс можеше да действа хладнокръвно в кризисни ситуации, ала не бе дебелоглав герой.

„Ненаситно любопитство“ промени курса си и се насочи по Z-ос под еклиптиката на Ирека надалеч от бойната зона. Нито драскотина от случаен изстрел или рикошет. Рлинда облекчено въздъхна, но си каза, че това е само защото иска корабът й да остане невредим за предстоящото й пътуване до Терок.

Мантите обезвредиха пиратските кораби и скоро реморите ги събраха накуп. Един от земните пилоти си бе изгорил ръката на контролния пулт, който беше хвърлил искри поради дефект, останал незабелязан при последната пълна проверка. Това бе единственият пострадал от силите на Ланиан.

Корабите на корсарите бяха обградени от съдовете на ЗВС. Изглеждаха стари и очукани, сглобени от всевъзможни части, корпусите им бяха обгорени, двигателите им бяха пострадали в битката.

— Искам всички пленници да бъдат докарани на моя дреднаут — нареди Ланиан. — Затворете ги в товарния отсек. Сложете им неврални белезници на китките и ги разоръжете.

Войниците от ЗВС се заеха с най-опасната част от операцията — пленяването на пиратите от деветте оцелели кораба. Докато откарваха екипажите и оставяха паянтовите съдове под охраната на малобройни патрули, един корсарски капитан се опита да предизвика критично претоварване, за да взриви кораба си и да изпари намиращите се в близост ЗВС. Но нескопосното изпълнение успя само да стопи двигателното ядро, да прогори корпуса и да изстреля огнена струя. В резултат корсарският кораб изгуби контрол и се завъртя като пумпал, а после отлетя в космоса, черен и напълно унищожен.

Рлинда придружи генерал Ланиан до товарния отсек на дреднаута, където бяха събрани тридесет и един пленника. Мъжете стояха безпомощно — с гневни очи, разкъсани ризи и оковани ръце, с много достойнство, ала малко здрав разум.

— Кой от вас е Ранд Соренгаард? — Стиснал зъби, за да овладее негодуванието си, Ланиан плъзна леден син поглед по корсарите. — И не ми правете тъпи номера. И без това всички ви очаква еднакво наказание.

Мъжете се спогледаха, като се опитваха да си придадат надменен вид. Неколцина пирати изглеждаха готови да пристъпят напред в проява на безсмислена храброст, ала един висок корсар с изпито лице ги изпревари. Той се обърна към другите със самоувереното изражение на командир.

— Аз съм Ранд Соренгаард. Не признавам правото ви да ме арестувате.

— О, да не би да се опитвате да ме обидите? Може би е по-добре да се извините на тази госпожа. — Генералът сложи ръка на рамото на Рлинда. — Откраднали сте един от корабите й и сте избили екипажа. Попитахте ли онези хора дали признават вашето право?