Кевин Андерсън - Скритата империя

Кори’нх сключи длани пред сърцето си за молитва.

— Вашето повикване ми прави чест, господарю.

— А твоята служба прави чест на всички илдирийци, адаре. — Магът-император вече беше отпратил прислужниците, които се грижеха за него, мажеха с крем кожата му и разтриваха краката му. Очите му бяха твърди и непроницаеми, гласът му режеше като бръснач. — Трябва да поговорим.

Свит на грамадния си като легло стол, увит в множество дрехи, владетелят бе едър и мек. Отпуснатата му кожа висеше на бледи гънки, ръцете и краката му бяха отслабнали от липсата на движение. След ритуалната си кастрация преди много десетилетия магът-император Сайрок’х напълно се различаваше от своя красив най-голям син, престолонаследника Джора’х. По традиция стъпалата му никога не докосваха пода.

Преди да се откаже от плътските желания, Сайрок’х беше родил много деца. Като баща на цялата илдирийска раса, той имаше изключително дълга плитка, културен символ на мъжественост. Тя висеше от главата му и се спускаше през рамото и гърдите му, усукана като дебело конопено въже, което помръдваше и се извиваше от самостоятелни нервни импулси.

Щом станеше център на тизма и хранилище на илдирийската мъдрост, магът-император можеше да живее два века. Сайрок’х десетилетия наред не бе благоволявал да ходи и беше оставил останалата част от илдирийската раса да е негови очи, ръце и крака. Имаше прекалено голямо самомнение, за да мисли за тези неща.

Отпуснат на грамадния си люлеещ се стол, той насочи вниманието си към адара. Кори’нх’нх отново поправи униформата си, радостен, че се е погрижил да си сложи всички медали и ленти, макар че нищо не можеше да впечатли великия владетел.

— Разкажи ми какво видя при Ансиър. Вече знам, че земляните са възпламенили планетата, но искам твоята обективна преценка. Каква заплаха представлява за Илдирийската империя кликиският факел? Смяташ ли, че Ханзейският съюз има намерение да го използва като оръжие срещу нас?

По гърба на Кори’нх полазиха тръпки.

— Война срещу Илдирийската империя ли? Не вярвам хората да са такива глупаци, господарю. Помислете само за мощта на нашия слънчев флот.

Очите на мага-император проблеснаха.

— Въпреки това не бива да пренебрегваме амбициите им. Разкажи ми за Ансиър.

Адарът заговори с кратки изречения и изложи голите факти, като рядко изразяваше мнение или тълкуваше събитията. Той бе получил подготовка за военен, а не за паметител, и разказът му просто отразяваше случилото се, без да забавлява с легенди великите мъже.

Магът-император се изтягаше на платформата си и го слушаше. Интелигентното му лице беше месесто, бузите му бяха закръглени, брадичката му приличаше на копче, потънало в меката кожа. Заради излъчващото му блаженство лице някои човеци го бяха сравнили с Буда. От изражението му лъхаше покой, самоувереност и благожелателност, ала адарът усещаше, че под повърхността се крие необходима жестокост.

— Значи всичко е минало точно според предвижданията на човеците, така ли?

— Освен една загадка. — Кори’нх се поколеба. — Трябва да ви покажа някои образи, господарю. — Той измъкна чипа с изображенията от колана на униформата си и го пъхна в портативното устройство, което носеше. — Въпреки че външно не проявявахме особено голям интерес, нашите кораби записаха всеки миг от колапса на планетата. Когато звездните пламъци обгърнаха Ансиър, видяхме ето това.

От дълбините на облаците изплуваха странни сферични тела и отлетяха надалеч от новороденото слънце. Блестяха така, сякаш обвивките им бяха от диаманти. Движеха се по-бързо дори от кораб с илдирийски космически двигател и се отдалечиха от пламтящите облаци.

Магът-император се сепна. Лицето му изразяваше смайване, дори мъничко страх.

— Покажи ми го пак. — Тъмните му очи бяха напрегнати, жадни.

— Тези тела дойдоха от вътрешността на газовия гигант, господарю. Никога не съм виждал такова явление.

Определено не са космически кораби. Прочетох съответните откъси от Сагата за седемте слънца и прерових други данни, но не открих нищо. Знаете ли какво може да е това, господарю?

— Нямам представа. — Магът-император изглеждаше ядосан, сякаш още малко и щеше да избухне, но не каза нищо повече.

Кори’нх виждаше по лицето му, че е познал сферичните тела, и се зачуди защо великият владетел крие от него какво представляват. Ала също така бе абсолютно сигурен, че никой маг-император не лъже поданиците си, затова отдаде съмненията си на самозаблуда.