Кевин Андерсън - Скритата империя

Той се поклони.

— Това е целият ми доклад, господарю. Да разпространя ли изображенията на тези странни тела във флота, за да можем да следим за тях?

— Не. Излишно е. — Гласът на владетеля не оставяше място за спор. — Не бива да реагираме прекалено заради някаква маловажна загадка. — Той поглади дългата си виеща се плитка, която лежеше върху корема му. После се надигна и погледна Кори’нх в лицето, сякаш изведнъж беше взел някакво решение. Гласът му се поотпусна и той смени темата. — Имам друга важна задача за теб — задача, която не търпи отлагане.

Адарът отново сключи длани пред гърдите си.

— Както повелите, господарю.

— Слънчевият флот трябва да спаси нашата отломъчна колония на Крена. Върни ги у дома на Илдира.

Кори’нх се изненада.

— Какво се е случило? — Не успя да скрие надеждата в гласа си. — Операцията военна ли е? — Беше чел много истории в Сагата и искаше да изиграе роля, колкото и малка да е тя, в епически сблъсък.

— Крена е толкова малка, че едва може да се нарече „отломък“, а сега ги е връхлетяла страшна епидемия, от която вече умряха много заселници, включително губернаторът. Чрез тизма усетих тяхното страдание — болестта първо ослепява жертвите, после ги убива.

— К’лар бекх! — Адар Кори’нх се вледени. — Това е ужасно, господарю.

Плитката отново потръпна.

— Тъй като броят на заселниците падна под критичната плътност, за да функционира тизмът, реших да изоставя колонията. Вместо да пращаме все нови заселници на това опасно място, просто ще изтеглим хората си.

— Слушам, господарю — отвърна Кори’нх. — Бързо и ефикасно ще изпълня заповедта. Надявам се да предотвратим нови жертви. Трябва ли да вземем оборудването и сградите?

— Не, те са заразени. Освен това Теранският ханзейски съюз води продължителни преговори с нас и… купи Крена заедно с всичките й ресурси. Предварителните им тестове са ги убедили, че имат имунитет срещу болестта. Човеците ще се настанят в опразненото селище веднага щом евакуираме нашите хора.

Кори’нх се втрещи, особено след като бе станал свидетел на дръзкия експеримент с Ансиър, който щеше да им даде още четири луни за заселване.

— За какво им е на човеците нова планета? Те вече се разпространяват като зараза из страшно много светове.

— Всичко това е част от плана ми, адаре. По-добре да им оставим нашите отпадъци, за да не станат прекалено амбициозни.

Адар Кори’нх кимна.

— От десетилетия предупреждавам за това, господарю. Винаги трябва да сме нащрек. Предлагам да поддържаме предпазлива бдителност.

— Никога не преставам да го правя, адаре — отвърна магът-император. — Никога.

Като преуспяваща търговка с пет кораба, Рлинда Кет не бе свикнала да гризе нокти и да чака в смирено мълчание. Особено по време на засада. Стоеше до генерал Кърт Ланиан на мостика на дреднаута, най-тежко въоръжения боен кораб в земните въоръжени сили.

Криеха се в тихата пустота на космоса и Ланиан беше заповядал дреднаутът да угаси всички светлини и да заглуши електромагнитните си сигнали. Тъмните корпусни плочи от материала „стелт“ правеха кораба почти невидим, просто гравитационна аномалия, носеща се сред скалите в периферията на системата Ирека.

Чакане. Вече бяха заложили капана.

— Колко време мина, откакто заехме позиция? — тихо попита Рлинда.

— Не е нужно да шепнете, госпожо — отвърна генералът. Бузите и брадичката му бяха толкова гладки и чисти, че кожата му изглеждаше почти хлъзгава. Когато се съсредоточаваше, близо разположените му леденосини очи сякаш поглъщаха светлината и я отразяваха с два пъти по-голяма сила. Ланиан посочи радарния екран, на който се виждаше точицата на товарния кораб на Рлинда, „Ненаситно любопитство“, който летеше по търговския маршрут към обитаемите планети на Ирека. — Не можем да ускорим нещата. Онова копеле Соренгаард трябва да направи следващия ход.

— Погрижете се да реагирате в мига, в който го направи, генерал е. — След като вече не си правеше труда да шепне, екливият й глас звучеше заплашително. — Там е личният ми кораб и го пилотира любимият ми бивш съпруг.

— Любимият ви ли, госпожо? Колко имате?

— Кораби или бивши съпрузи?

— Бивши съпрузи — изръмжа генералът, като че ли тя трябваше да знае какво е искал да каже. — Вече знам колко кораба притежавате.

— Петима бивши съпрузи и БиБоб е най-печеният от цялата банда, единственият, който все още работи при мен. — Тя продължаваше да се разбира с капитан Брансън БиБоб Робъртс, и лично, и сексуално. Освен това той беше адски добър капитан.