Кевин Андерсън - Скритата империя

Рейналд избърса устните си със салфетка.

— Хм, аз ще се справя с проблемите си и ще си избера съпруга. Обаче не ти завиждам. — Когато стана ясно, че двамата са се нахранили, слугите отнесоха безбройните недокоснати блюда.

Джора’х плесна с ръце.

— Време е за нашия паметител.

В залата влезе дребен, възрастен наглед илдириец с широки одежди. Не носеше скъпоценни камъни, по кожата му нямаше украса, на пръстите и китките му не блестяха накити. Лицето му изглеждаше по-извънземно от повечето илдирийски раси, с месести изпъкнали лобове около челото и бузите, опънати назад по голата му глава.

— Паметителят Вао’сх е илдирийският придворен историк — представи го Джора’х. — Много пъти ме е забавлявал. — Вао’сх се поклони и Рейналд приветливо кимна, неуверен как да приеме един паметител, дали с протегната ръка или с ръкопляскане. Престолонаследникът продължи: — Нашите паметител и се отличават с изпълнението на части от Сагата за седемте слънца.

— Да, чувал съм за легендите на вашата раса — рече Рейналд.

Вао’сх разпери ръце и ръкавите му се плъзнаха нагоре.

— Сагата далеч не е само сбор от писания и истории, а велик епос на илдирийския народ. Тя е рамката, чрез която се вписваме във вселената. Илдирийското минало не е само низ от събития, а истинска история и всички ние сме част от нейния сложен сюжет. — Той протегна ръка към Рейналд. — В нея участва дори човешки принц като теб. Всеки човек изпълнява определена роля, независимо дали е второстепенен или главен герой. Всеки от нас се надява животът му да е толкова важен, че да бъде запомнен в постоянно растящата сага.

Джора’х се отпусна назад на стола си.

— Позабавлявай ни, Вао’сх. Каква история ще ни разкажеш днес?

— Най-подходяща е историята за това как сме открили човеците — отвърна паметителят и изразителните му очи се разшириха. Той заговори с увлекателен глас, в ритъм, който беше нещо повече от поезия и все пак не съвсем песен.

Вао’сх обобщи познатите събития: упадащата земна цивилизация изстреляла единадесет огромни заселнически кораба, които полетели към съседните звезди. Рейналд се удиви от интонацията на историка и от лобовете му, които променяха цвета си, за да изразяват различни чувства.

— Толкова величествено отчаяние! Такава надежда, вяра — или глупост. Ала илдирийският слънчев флот ви открил. — Вао’сх скръсти ръце.

Когато паметителят свърши разказа за човешкото избавление, Рейналд изръкопляска. Джора’х се зарадва на странния обичай и също плесна с ръце. Скоро всички куртизанки и сановници в банкетната зала също ръкопляскаха оглушително. Вао’сх се изчерви, сякаш не знаеше как да реагира.

— Казах ти, че е отличен паметител — отбеляза престолонаследникът.

Рейналд се усмихна кисело.

— Каква ирония, че илдирийските паметители най-добре разказват нашата история.

Макар адар Кори’нх да командваше всички кораби от илдирийския слънчев флот, гърдите му винаги се изпълваха с благоговение в присъствието на мага-император Сайрок’х. Обожественият владетел виждаше всичко, знаеше всичко, докосваше всеки илдириец с пипалата на телепатичния си тизм.

И все пак искаше да се срещне с адар Кори’нх.

Церемониалната септа от бойни кораби се бе завърнала от Ансиър, след като беше наблюдавала удивителния кликиски факел. Той вече беше пратил записите и докладите си, ала сега магът-император искаше да чуе думите направо от неговите уста. Кори’нх не можеше да не се подчини на заповедта.

Брон’н, огромният личен телохранител на мага-император, мина зад адара, тъй като бе представител на воинската раса, чертите му бяха по-животински от тези на другите илдирийци. Имаше дълги нокти, от устата му стърчаха остри зъби и големите му очи забелязваха всяко движение, всяка заплаха за почитания му владетел. Адар Кори нх, разбира се, не представляваше опасност, но главният телохранител не можеше да не е нащрек.

Личната приемна на мага-император беше скрита зад непрозрачните стени в дъното на небесната сфера, сърцето на многобройните кули, куполи и сфери на Призматичния палат. Кори нх пристъпи под мъждукащата светлина, където го очакваше огромният маг-император, отпуснат на своя какавиден трон. Брон’н затвори вратата. Въпреки високия си ранг адарът рядко бе разговарял насаме с мага-император — обикновено присъстваха множество съветници, прислужници, телохранители и благородници.

Магът-император Сайрок’х приличаше на мъжка пчелна майка, същество, което можеше да управлява цялата си цивилизация от Призматичния палат. Той бе средоточие и получател на тизма, който го правеше сърцето и душата на всички илдирийци. Но както и в този случай, владетелят често се нуждаеше от по-точни подробности и свидетелски анализ.