Кевин Андерсън - Скритата империя

Човешки търговци, гостуващи сановници, учени и дори заможни туристи идваха да посетят прословутите седем слънца на Илдира. Откакто Илдирийската империя беше дала бързия космически двигател на Ханзата, много човеци ги почитаха като благожелателни покровители. Въпреки че приемаха човешката раса като част от галактическата история, разказана в Сагата за седемте слънца, мнозина илдирийци не разбираха човешката импулсивност и амбициозност.

Ала Джора’х намираше този човек за извънредно приятен. Двамата с Рейналд рамо до рамо влязоха във фоайе със сводести тавани и витражни мозайки. Наоколо вибрираха богати багри, силна светлина проникваше през първичните филтри на витражите.

Рейналд забеляза черен кликиски робот, който се движеше по един коридор на гъвкавите си крака — приличаше на голям механичен бръмбар. За пръв път виждаше такъв. Илдирийците не му обръщаха никакво внимание.

Благородничките в двореца, както и куртизанките, художничките и певиците носеха широки прозрачни рокли, пристегнати с диагонални шалове през гърдите и раменете. Дългите до пръстите на ръцете ръкави на куртизанките бяха раирани и можеха да се свиват в заоблените нараменни възглавнички.

Когато влязоха в просторна банкетна зала, Рейналд се усмихна.

— Ще мога ли да се срещна с мага-император?

Златните верижки на Джора’х затрептяха и той извинително въздъхна.

— Магът-император на Илдирийската империя не може да се среща с представители на всички обитавани от човеци планети. Те са невероятно много! Той не желае да даде на Терок по-висок статут, отколкото на другите колонии в Теранския ханзейски съюз.

— Терок е суверенна и независима планета, а не част от Ханзата, престолонаследнико — малко сковано отвърна Рейналд. После се усмихна. — От друга страна, струва ми се, че и без това предпочитам твоята компания пред тази на баща ти.

Издяланите сякаш от звезден сапфир очи на Джора’х проблеснаха.

— И най-хубавото още не е започнало. Пратих да повикат нашия най-велик жив историк.

В един от множеството напомнящи на брилянти куполи на Палата престолонаследникът посочи към продълговата маса, отрупана с хиляди екзотични ястия. Докато заемаха местата си, около тях се суетяха куртизанки и прислужници.

Куртизанките бяха с гладка кожа, голи глави, прелестно изрисувани лица и дълги, изящни шии — заоблени линии, които минаваха покрай пленителните им очи и стигаха до темето им като морски вълни или огнени езици. Когато се движеха, тъканта на роклите им менеше цвета си като жива дъга.

Жените любезно му се усмихваха, ала мятаха съблазнителни погледи на Джора’х. Престолонаследникът изцяло привличаше вниманието им, като че ли го обгръщаше облак от феромони.

— Още ли не си женен, принц Рейналд? Бракът е общоприет човешки обичай, струва ми се, особено в кралските семейства, нали?

— Така е, но още не съм избрал жена, която да стане терокска майка. Има политически съображения, както и… романтични. По време на това пътуване получих няколко предложения за брак от ръководителите на някои ханзейски колонии. Напълно почтени, но предпочитам да обмисля различни възможности, тъй като това е извънредно важно решение.

— За мен е непонятно защо да прекарвам толкова много време само с една партньорка. — Джора’х си избра чиния с желирани плодове, опита ги и ги предложи на Рейналд, който с удоволствие се обслужи. После погледна наобиколилите ги куртизанки. — Мой дълг е да имам колкото може повече любовници и да зачена много деца, които да продължат рода на мага-император. Различни комисии и съветници ми помагат да избирам от хиляди кандидатки и да установявам състоянието им на плодовитост, когато се сношавам с тях.

— Звучи досадно — отвърна Рейналд. — И не много еротично.

— Престолонаследникът трябва да изпълнява задълженията си. — Джора’х взе паница с любимите си нарязани плодове във вдигащ пара сироп. — Илдирийките смятат за голяма чест да се сношават с мен и имам повече доброволки, отколкото мога да обслужа за цял живот. Когато наследя баща си и стана маг-император, всичко ще се промени.

— В смисъл? — попита Рейналд.

На лицето на Джора’х се изписа замислено изражение.

— Тогава ще трябва да се подложа на ритуална кастрация. — Както и очакваше престолонаследникът, Рейналд се смая. — Само по такъв начин мога да стана фокус на тизма и да виждам през очите на своята раса. Ще се откажа от мъжеството си и ще стана полубог, всевиждащ и всезнаещ. Доста изгодна размяна, струва ми се.