Кевин Андерсън - Скритата империя

— Кажете ми обаче защо първо аз привличам вниманието ви? — попита Рлинда. — В Ханзата има стотици търговци, които с удоволствие биха рекламирали стоките и услугите си.

— Помислих си за вас, Рлинда, защото вие подадохте молба да проучите пазарните условия за някои хранителни стоки и джунглови тъкани. Всички други, които си пъхат носа на Терок, се интересуват единствено от зелените жреци. Вие ми се струвате различна. — Тя сниши глас. — Няколко пробни товара може да се окажат точно онова, което ни е нужно, за да убедим родителите ми. Вие може да сте нашата първа посредничка.

Рлинда не можеше да повярва на късмета си.

— С радост ще ви помогна.

На лицето на Сарейн се изписа замечтано изражение.

— Председателят Венцеслас също подкрепя всички инициативи, които ще включат моя свят в галактическата търговия. Той сам ми го каза.

Влязоха в просторно помещение, от което се разкриваше шеметна гледка към горските върхари. Принцесата даде знак на Рлинда да седне до продълговата маса от твърдо като желязо дърво, на която бяха подредени стотици деликатеси. Търговката лакомо зяпна многобройните подноси и бокали, гарафи със сокове, ферментирали или вдигащи пара топли напитки и сладоледи с пъстра захар и лъскави ядки.

— Преди да обсъдим пазарния потенциал на терокската продукция, предлагам да опитате някои от най-добрите ни стоки. Надявам се, че не възразявате.

— Ни най-малко! Търговецът лично трябва да гарантира за качеството на всички хранителни продукти. — Рлинда се потупа по шкембето и широките бедра. — Както виждате, аз страшно си обичам работата.

Сарейн започна да й подава различни блюда, като й съобщаваше имената и състава.

Пълната търговка храбро опитваше от всичко, което й предлагаха, паница след паница.

Тъй като на Терок нямаше местни бозайници, хората ядяха филе от гъсеници, пържоли от насекоми, леко запечени и покрити с тръпчив сос от ферментирали плодове. Рлинда се поколеба при мисълта да яде насекоми, после сви рамене и ентусиазирано ги залапа. Един от деликатесите с вкус, напомнящ апетитно телешко, представляваше котлети от превръщаща се в какавида ларва на кондорова муха.

— Радвам се, че вече сте направили всички експерименти вместо мен. — Рлинда млясна с устни и затвори очи, за да се наслади на вкуса.

После извади електронен бележник и започна подробно да описва нещата, които най-много й бяха харесали, и преценката си за потенциалните пазари. Тъканите и месото, гъбите, ароматичните масла и растителните парфюми щяха да намерят клиенти. Като изтънчена гастрономка, тя си представи комбинирането на някои от тези екзотични ястия с други национални кухни и продукти от далечни планети по нейния търговски път.

Накрая се отпусна назад. Изпитваше огромно удовлетворение. Стимулантите, които беше поела, неутрализираха дрямката от храната. Замаяна от възможностите, тя дълбоко въздъхна и протегна пълната си ръка, за да потупа Сарейн по китката.

— Нямам търпение да се срещна с отец Идрис и майка Алекса, за да обсъдим търговията. Мисля, че Терок има да предложи много на ханзейските клиенти.

Също удовлетворена, ала амбициозна, Сарейн кимна.

— С председателя Венцеслас отлично се разбираме. Убедена съм, че ще мога да направя необходимото. Просто оставете всичко на мен.

За срещата си с представителите на дванадесет колониални планети от Теранския ханзейски съюз председателят Венцеслас избегна заседателните зали и официалните приемни. Обикновено водеше гостите си в личния си апартамент на последния етаж на държавната сграда, където най-добре можеше да работи.

Държавната сграда — огромна трапецовидна пирамида, беше пълна с хиляди кабинети, наблъскани с важни делегати, бюрократи и чиновници. Наклонените под ъгъл лъскави прозорци придаваха на деловата сграда вид на постройка, останала от времето на маите. Архитектурата нарочно загатваше за дълговечност, за могъщите империи от древното минало на Земята.

Държавната сграда се намираше недалеч от великолепния Дворец на шепота — разделяше ги ботаническата градина. Привлечени от високите дървета, сложно подрязаните храсти и прекрасните градини със статуи, гостите не обръщаха внимание на деловата постройка в дъното. Да, дворецът наистина беше великолепен — но държавната сграда упражняваше истинската власт.

Базил обмисли плана си за срещата и се отказа от тривиалния встъпителен общ разговор. Докато дванадесетимата добре облечени планетни представители заемаха местата си на удобните фотьойли или до кристалните маси, където можеха да си водят бележки, сред тях безшумно минаха сервитьори и им поднесоха напитки и леки закуски. Нищо екстравагантно — определено нямаше психоактивни вещества. Когато се налагаше да се взимат решения, Базил държеше всички да са с бистър ум.