Кевин Андерсън - Скритата империя

Базил най-после стигна до главната цел на срещата.

— За съжаление, приятели, нашето най-ефикасно средство, старият крал Фредерик, отдавна не е в първа младост. Всички сте го виждали да изнася речите си. Възрастта му си личи, той е уморен и макар че хората, изглежда, го обичат, той вече не вдъхва много страст.

Председателят плъзна поглед по представителите и срещна очите на всеки от тях. Ужасяваха се от въпроса, който се готвеше да повдигне Венцеслас.

— Крал Фредерик вече не е гордият герой, от който има нужда Ханзата. Популярността му спада и честно казано, станал е прекалено самодоволен.

Адмирал Стромо го погледна уплашено, като че ли председателят току-що бе извършил държавна измяна.

— Ами кралските задължения? Не можем да си позволим драстични промени. Помислете за общественото брожение.

— Предпочитам да мисля, че това ще въодушеви населението. Старият Фредерик е наш говорител, нищо повече. Той почти не изпълнява важни функции. Всъщност, господин адмирал — наблегна на думите Базил, — нашият крал е само живо знаме, на което да отдават чест.

Ирекската представителка проявяваше видима нервност. По челото под червената й коса лъщеше пот.

— Боях се от този ден.

Базил отиде при шкафа до мокрия бар и извади купчина тънки филмоплочи, всяка с червена лентичка, която означаваше, че са секретни. Можеше да ги отвори с отпечатъка от палеца си само човекът, за когото бяха кодирани.

— Ханзата се нуждае от забележителен млад владетел, който да замени стария крал и около когото да се сплоти народът. — Базил сниши глас. — И всички знаем, че нито едно от истинските деца на краля от куртизанките му не е подходящо за нашите цели.

Подобно на древните монарси на Мароко или китайските императори, семейството и личният живот на Фредерик грижливо се пазеха скрити зад стените на прекрасния му дворец. Всъщност кралят нямаше законни наследници. Ала Ханзата можеше да пренапише историята, когато пожелаеше.

— Това се е случвало пет пъти в миналото, макар и не през последните десетилетия. Струва ми се, че в момента нямаме по-важна задача. — Той раздаде филмоплочите и всеки пратеник активира своята с отпечатъка на палеца си. Появи се серия от кадри, представящи младежи в спонтанни пози. Очевидно не бяха знаели, че ги наблюдават.

— Това са пълните досиета на нашите кандидати. Те съдържат шпионски записи, снимки и информационни резюмета за всеки младеж, събирани през годините. Нашите агенти постоянно търсят подходящи обучаеми за принцове. Това са кандидатите, които избра господин Пелидор, най-добрите младежи, които могат да ни помогнат да изпълним предопределението на Ханзата.

Базил повика представителите при най-голямата кристална маса и те поставиха филмоплочите си една до друга, за да могат да сравняват записките си и да обсъждат възможностите. Часове наред проучваха записите и снимките, спориха и дискутираха. Отне по-малко време, отколкото се бе опасявал Базил, и на светлината на медния залез той даде решителния си глас.

Председателят докосна с показалец снимката на тъмнокос младеж. Той беше високо интелигентен, приятен, гласът му бе хипнотичен. И Базил се надяваше, че ще може лично да оформи характера му.

— Този кандидат има най-голям потенциал — заяви Венцеслас. — Като имаме предвид миналото и общественото му положение, той няма да липсва на никого. И най-важното — дори прилича на крал Фредерик на младини.

В малък апартамент на осемнадесетия етаж в един жилищен блок далеч от личните покои на председателя в държавната сграда на Ханзата, Реймънд Агуера търсеше нещо за ядене.

Почесваше се по тъмната коса и зяпаше в шкафовете и хладилника. Щеше да се наложи да прибегне до най-дивото си въображение, за да приготви от това, което имаше в тях, вечеря за себе си и семейството си.

Лавиците бяха задръстени с кутийки, играчки, електронни джаджи втора ръка, самоделни ръкавици за горещи тенджери и запазени за спомен разпечатки. Колкото и да чистеше и подреждаше, не можеше да придаде на тясното апартаментче по-организиран вид. Двете най-малки братчета на Реймънд, деветгодишният Карлос и шестгодишният Майкъл, се гонеха, като се правеха на чудовища, после се строполиха на пода в кухнята и се закикотиха.

Реймънд игриво ги избута с крак настрани.

— Ако заради вас разсипя храната, ще я ядете от пода.

— Така може да е по-вкусна — изкиска се Карлос и се опита да избегне светкавичния ритник на брат си, който го улучи по кльощавия задник.