Кевин Андерсън - Скритата империя

По-късно, след като майка му се върна на фотьойла да си почине и може би да поспи, Реймънд сложи братчетата си да си легнат. Погрижи се да се изкъпят и да си измият зъбите, без да обръща внимание на мърморенето и непослушанието им — отдавна бе свикнал с тези неща. Когато се върна в дневната, майка му наистина се беше унесла в дрямка.

Усмихнат, младежът преподреди букета, който бе отмъкнал от празника на крал Фредерик по случай новото слънце. Беше направил импровизирана ваза от празна опаковка от храна. Рита бе отбелязала, че цветята били хвърлени на вятъра пари, ала щом видя сияещото й лице, на Реймънд му се прииска да има възможност поне веднъж седмично да й носи букети, независимо от цената.

Помисли си дали да не събуди майка си, за да я прати да си легне, но реши да я остави да поспи на фотьойла. Не искаше да я лиши нито от миг почивка. След като домът им най-после беше утихнал, той бързо се преоблече. Знаеше, че само след няколко часа трябва да се прибере, за да събуди майка си за работа и да приготви братчетата си за училище.

Щеше да тича по улиците, да се отбие в няколко денонощни фабрики, може би в някоя занаятчийница. Обикновено си намираше работа за по час-два — извънреден или черен труд, с който никой друг не искаше да се захване — срещу пари или понякога дори само срещу храна. Само това им позволяваше да отделят средства за дрехи или лакомства.

Докато майка му спеше, Реймънд се измъкна от апартамента и грижливо заключи след себе си. Болеше го главата и очите му пареха от умора. Е, по-късно щеше да се наспи. Щяха да оцелеят — стига да продължаваше да работи. Спусна се с асансьора на първия етаж и излезе на улицата.

И за последен път видя семейството си.

От развълнувания океан на пламтящата звезда блъвна огнен език, бавен, красив… и смъртоносен.

— Приближи се — неспособен да откъсне очи от гледката, каза на Джес Тамблин нетърпеливият инженер. — Трябва да сме много по-близо.

Макар че плуваше в пот, Джес се довери на интуицията му.

— Щом трябва. — Той отправи наум кратка молитва към Пътеводната звезда.

Кото Окая имаше само теоретична представа за огромните опасности, но можеше да рискува по-добре от всеки друг скитник. Вече успешно беше проектирал и изградил четири селища в екстремна среда. Ако най-малкият син на говорителката не знаеше какво прави, вече щяха да са загинали десетки хиляди скитници.

Докато защитеният с поле кораб предпазливо се приближаваше към слънчевата буря, Кото насочваше вниманието си ту към филтърния прозорец, ту към настроените на различна честота скенери. С късата си остра кестенява коса и очи като светещи сиво-сини копчета, инженерът приличаше на дете, отрупано с всевъзможни подаръци.

— Там! Планетата се вижда… не е чак толкова зле, колкото се боях.

Джес забеляза блещукащия Исперос, който орбитираше близо до турбулентната звезда, разположен в най-плътната част на короната й.

— Не било зле, а? На мен ми прилича на въглен в запалена пещ, Кото.

Инженерът откъсна поглед от скенерите.

— В известен смисъл това е преимущество.

„Преимущество.“ Никой не бе обвинявал Кото Окая в песимизъм.

След като беше оставил Рос на небесната мина при Голген, Джес бе закарал товарните си кораби в един ханзейски търговски комплекс, после беше продължил за астероидния куп на Рандеву. Имаше задължения към вододобивния бизнес на семейството си, кланови отговорности, делови срещи и разговори с други глави на кланове… и трябваше да предаде подаръците от брат си на Ческа Перони.

Но се оказа, че Ческа още не се е завърнала от пътуването си с говорителката Окая. Въпреки че спокойно можеше да повери задачата си на друг, Джес не искаше да се откаже от повода да остане няколко мига насаме с нея, макар да разбираше, че не бива. Знаеше, че трябва да се пребори с тези си чувства…

Няколко дни се беше размотавал из комплекса Рандеву в очакване на Ческа. Ала започна да става прекалено очевидно, че няма сериозна работа, а той не можеше да позволи някой да заподозре чувствата му. Не му оставаше друг избор, освен да насрочи завръщането си на Плумас. Когато Кото Окая бе потърсил пилот, готов да го закара на изследователски полет до Исперос, Джес се беше възползвал от възможността…

Сега разузнавателният кораб кръжеше около горещата планета и се бореше с невероятно силната гравитация на слънцето, преди да навлезе в блажения конус на сянката зад Исперос. Джес погледна към стъкловидната повърхност и забеляза пукнатините, предизвикани от топлината. Морета от лава заливаха континентите и заглаждаха метеоритните кратери, после, през студените месеци на мрак, се втвърдяваха в скална обвивка.