Кевин Андерсън - Скритата империя

Джес увеличи филтърната плътност на илюминаторите.

— По-голям проблем ще е транспортирането на обработените метали. Трябва да ги откарваме надалеч оттук, за да можем да продаваме каквото не ни е нужно.

— Разбира се — съгласи се Кото. — Голямата гъска за нищо на света няма да влезе в сензорен обсег на планетата. Може да опарят деликатната си кожа.

Въпреки че Ханзата изобщо нямаше да обърне внимание на сурова и гореща планета като Исперос, такива условия бяха съвсем приемливи за скитниците, които вече се бяха установили на много светове като самия Рандеву.

Семето на тяхното общество беше посято от заселническия кораб „Канака“, носещ името на блестящия изследовател на марсианската Валис Маринерис. Това бе единадесетият и последен кораб, избягал от тежките времена на Земята. Финансовите средства за смелия и оптимистичен колонизационен проект почти се били стопили и оборудването и провизиите били оскъдни. Въпреки това тази група се беше оказала по-издръжлива от други.

Пътниците на „Канака“ бяха компенсирали дефицитните суровини, като бяха взели на кораба ексцентрични и находчиви гении, които можеха да създават обитаеми селища и на най-суровите места. Преди да напуснат Земята тези хора бяха живели в арктическата пустош и бяха строили миньорски станции на луните на Юпитер. Бяха работили с убеждението, че ако някой стандартен метод не дава резултат, трябва да потърсят алтернативен или просто да измислят нов.

През продължилото десетилетия пътуване в търсене на планета за колонизиране пътниците бяха изградили самостоятелно общество. По някое време ресурсите им бяха започнали да се изчерпват и те бяха спрели в един астероиден облак край червеното джудже Майер, откъдето се бяха снабдили с достатъчно воден лед, минерали и метали, за да им стигнат за още няколко десетилетия.

Там някои находчиви заселници бяха направили изчисления, бяха разработили проекти и се бяха убедили, че могат да използват строителното и миньорското оборудване на борда на „Канака“, за да създадат изкуствена среда сред скалите, близо до слабата алена светлина на малката звезда. Майеровият пояс предлагаше достатъчно суровини, за да даде на малката група шанс за борба, и по-малкият брой на пътниците на заселническия кораб щеше да помогне на всички други колонисти.

„Канака“ бе останала край червеното джудже цели десет години и всички се бяха уверили, че смелите Майерови доброволци са в състояние да отглеждат храна в подземни астероидни помещения и да осигуряват енергия от слабата светлина на слънцето. Въпреки че другите заселници бяха сметнали това за безнадеждно — нова колония на пустинен остров в космоса, обречена да загине — доброволческите семейства бяха заложили на шанса, даден им от мястото, което бяха нарекли „Рандеву“.

Колонията бе оцеляла, бе процъфтяла и впоследствие бе положила основите на скитническата култура. Затова и Джес нямаше право да твърди, че тези жилави хора не могат да успеят на адски свят като Исперос. Особено когато парада командваше Кото Окая.

Попаднали в електромагнитен капан, късове звездна материя се понасяха нагоре като нажежен до бяло локомотив, излъчващ радиация, по-смъртоносна от самата топлина. Слънчевите петна приличаха на черни оазиси по повърхността на звездата, но бяха също толкова опасни, колкото и по-горещата хромосфера, основи на яростни изригвания.

Джес се бореше с управлението на кораба и се опитваше да не мисли за опасностите, на които се излагаха.

— Кото…

— Събрах нужните данни. — Инженерът изглеждаше доволен. — Сега трябва да се върнем в Рандеву, за да ги анализирам.

Джес погледна датчиците, които показваха, че системата върви към претоварване.

— Да, няма да е зле.

Докато се отдалечаваха от кипящото слънце и неговата гореща планета, той отново си помисли за Ческа. Надяваше се, че вече се е завърнала в астероидния куп. Въпреки че слънчевите бури оставаха зад тях и корабът навлизаше в космическия студ, младежът усети, че се поти.

Вечно предпазлива, Ческа Перони пилотираше космическата яхта по обиколен маршрут през няколко звездни системи. Съмняваше се, че Рейналд, бъдещият владетел на Терок, ще я проследи или че някой от охранителните кораби на Гъската е пуснал шпионски устройства по дирите й, но скитниците по навик прикриваха следите си.

Век и половина бяха пазили в тайна скривалищата си от любопитните погледи на другите човеци. Всички кланове бяха загрижени от могъществото, демонстрирано от Теранския ханзейски съюз. Напоследък машинациите на председателя Венцеслас, целящи да затегнат контрола върху ектипроизводството, бяха направили скитниците още по-подозрителни.