Кевин Андерсън - Скритата империя

— Как ще реагират клановете на Рейналдовите идеи? — попита тя и се извърна от контролния пулт, за да погледне слабото лице на наставницата си.

— Много отдавна илдирийците с радост преотстъпили небесните си мини на нас, скитниците, но самите ние винаги сме били прекалено недоверчиви към всички. — Старицата се вторачи в звездните полета, които бавно и едва забележимо се променяха, докато яхтата изминаваше огромните космически разстояния. — От друга страна, никога не е излишно да знаеш кои са евентуалните ти съюзници.

Ческа кимна.

— Рейналд е подходящ кандидат.

— За съпруг ли? — Ихи Окая повдигна вежди.

Младата жена долови ироничния тон на говорителката, но въпреки това се изчерви.

— Имах предвид деловото му предложение. Терокците са запазили независимостта си и не позволяват Гъската да наложи контрол върху зелените им жреци.

— Имаме много общо с тях. — Ихи Окая сви сбръчканите си устни и гласът й стана по-сериозен. — За съжаление, просто нямаме нужда от нищо, което може да ни предложи Терок.

Ческа си спомни многобройните вражди и противоречия, чието уреждане беше заслуга на говорителката. Не много отдавна разгневеният Ранд Соренгаард бе отхвърлил скитническите ограничения в отговор на новите ханзейски такси.

„Какво може да ни попречи да вземем онова, което заслужаваме? Гъската действа също толкова незаконно, колкото и ние!“ Ала Ранд беше получил подкрепа само от страна на шепа нехранимайковци, които повече се интересуваха от приключенията, отколкото от справедливостта.

Соренгаард бе втори братовчед на клана Перони, въпреки че Ческа не обичаше да споменава за тази връзка, защото пиратът беше срам за рода й. Ихи Окая често казваше, че било само въпрос на време ЗВС да се справят с него. И според съобщената от Рейналд новина тя се бе оказала права.

— Въпреки че Ранд е бил наказан, Гъската няма да се задоволи с това. В крайна сметка всички скитници ще платят повече от наложените такси.

— Ще измислим начин да подобрим положението си и да станем още по-силни — с искрена гордост отвърна Ческа. — Ако се наложи.

С крайни мерки, сурови лишения и много рискове скитниците бяха станали почти независими, въпреки че все още имаха нужда от някои жизненоважни вносни стоки — стоки, които Ханзата беше обложила с тежки данъци: храни, лекарства, специално оборудване и уреди, както и многобройни предмети на лукса и удобства.

Ихи Окая разглеждаше очакваните тежки времена като стимул за скитниците да търсят нови начини за постигане на самостоятелност. По време на клановото събиране гласът й бе звучал сухо и дрезгаво, ала беше излъчвал емоционална сила, която бе усъвършенствала през годините.

„Щом Ханзата може да ни въздейства като прекъсне снабдяването със стоки, значи има прекалено голяма власт над нас… и ние сме прекалено зависими от това. Или трябва да се откажем от независимостта си, или да намерим нов източник. Ние сме скитници. Не сме ли способни сами да открием алтернативи? Можем сами да строим оборудване, да произвеждаме енергийни мрежи, да се научим да се справяме без лукс и удобства. Нека скитниците се смеят последни, като докажат, че няма нужда да купуват от техните търговци. Ще ги лишим от това перо в приходите им и Голямата гъска ще отслабне.“

С тези думи тя беше успяла да спре вълната на недоволство. Откритият бунт срещу Ханзейския съюз щеше да доведе до жестока отплата. Говорителката смяташе набезите на Соренгаард за престъпление. Нещо повече, тя се боеше, че действията му ще привлекат прекалено голямо внимание към скитниците. Те бяха свикнали да живеят в сурова среда, но не и като преследвани отстъпници.

Сега, седнала до Ческа в космическата яхта, Ихи Окая каза:

— Не бива да позволяваме на Гъската да души наоколо за бегълци, иначе може да открият някои корабостроителници, колонии и фабрики, които нашите кланове предпочитат да запазят в тайна.

Преди повече от два века, след като беше оставил малката нова колония в астероидния пояс край червената звезда Майер, заселническият кораб „Канака“ бе продължил пътя си в търсене на дом и на минаване през мъглявинните облаци беше загребвал газове, които заселниците бяха използвали за гориво и други ресурси. Като събирачи на „отпадъци“ колонистите не само бяха задоволили нуждите си, а бяха постигнали и прогрес.

„Канака“ беше последният заселнически кораб, открит от илдирийските спасителни групи преди сто и осемдесет години. Вместо да се движи по права линия като другите големи кораби, той се бе отклонявал от първоначалния план, спирайки на няколко места.