Кевин Андерсън - Скритата империя

Един от неговите предшественици, Мигел Байрън, бе подражавал на древноримския хедонизъм. Председателят Байрън беше избирал привлекателни млади мъже и жени за прислужници и ги бе обличал в оскъдни тоги. Неговите „заседания“ бяха легендарни, и често се бяха провеждали в парни бани.

Базил, от друга страна, не можеше да понася разсейването, когато имаше да се върши работа. А работа имаше винаги. На родните си светове пратениците бяха достатъчно влиятелни, за да имат колкото искат секс, наркотици и деликатеси. Но не и по време на неговите заседания.

Все пак правеше компромиси с комфорта и провеждаше деловите срещи в спокойна, свободна обстановка. Мразеше скованите, строго официални събирания. Напомняха му за уроци на скучен учител. Такива ситуации не стимулираха изобретателно мислене и обикновено затвърждаваха консервативния застой. Той искаше да използва личния принос на всеки.

Базил стоеше с гръб към балкона и се взираше в залата, така че силуетът му се очертаваше на фона на ясния следобед. Когато гостите се настаниха, той каза:

— Преди да премина към по-досадните делови въпроси, искам да поздравя всички участници в експеримента с кликиския факел. Новото слънце Ансиър изглежда сериозен успех. Доктор Серизава остана там с наблюдателния си екип, а първата група инженери-тераформатори ще пристигне след няколко седмици, за да анализира геологичното състояние на четирите луни.

Адмирал Лев Стромо, офицерът, който служеше като политическа свръзка на ЗВС, гордо се усмихна, като че ли успехът беше постигнат лично от него.

— Вече сме в състояние да създаваме слънца, където пожелаем.

— Колко често ще го правим, господин председателю? — попита мудният представител на Релекер, приятна планета, която с мекия си климат и многобройни горещи извори обещаваше да се превърне в доходен курортен свят. Черната му коса бе прилепена с гел към черепа му на пищни къдрици.

— От нас зависи — отвърна Базил. — Най-важен е фактът, че можем да го правим. Изглежда, сме успели да впечатлим дори мага-император.

— Кой може да каже кога са впечатлени илдирийците? Все още не знаем почти нищо за тях — възрази представителят на Дремен, мъж с млечнобяла кожа, чийто мрачен облачен свят не го бе подготвил за слънчевата Земя.

— Ами ако приемат демонстрацията като заплаха?

— Не сме заявявали никакви агресивни намерения, но кликиският факел е като огромен знак „Пази се от кучето“ в нашия двор — отвърна Базил. — Нека сами си правят заключенията.

Адмирал Стромо повдигна нов въпрос.

— Получихме съобщение от моя началник генерал Ланиан. Престъпният пират Ранд Соренгаард е бил неутрализиран край системата Ирека. Той и всичките му скитнически корсари са били пленени и екзекутирани.

Червенокосата представителка на Ирека, която седеше до Стромо, облекчено въздъхна.

— Вече можем да възстановим нормалните си търговски връзки — каза тя. — Ще посъветвам великия губернатор да отмени дажбите и да наложи твърди цени, за да се избегне икономическият хаос.

— За всяка добра новина има и лоша — каза Базил. Обичаше да уравновесява заседанията, за да не се израждат в низ от оплаквания или самовъзвеличавания. — Въпреки всичките ми усилия, не успях да постигна напредък с терокските владетели. Те са ужасяващо сдържани и ни най-малко не ги е грижа за нуждите на междузвездната търговия и управление. Ще трябва да се задоволим със зелените жреци, които ни пращат.

Терокските ръководители не осъзнаваха големината на галактиката. Нормалните електромагнитни излъчвания — радиовълни, движещи се със светлинна скорост — изминаваха разстоянията за десетилетия, понякога дори за век. Беше непоносимо трудно да ръководиш мащабни военни операции, да осигуряваш планетна защита и даже да се занимаваш с редовна търговия.

С илдирийския космически двигател корабите се движеха няколко пъти по-бързо от светлината. Много от тях изпълняваха куриерски функции, доставяха новини и важни дипломатически комюникета, ала дори с най-бързите кораби тези съобщения стигаха при получателите си за дни или седмици.

Телевръзката на зелените жреци обаче бе мигновена, независимо от разстоянието, стига на всяка станция да имаше световно дърво и жрец. Тези комуникации не бяха лукс — не бяха празно удобство , — а абсолютна необходимост за развитието и процъфтяването на Ханзата.

За съжаление, зелените жреци бяха хора, а не машини и използването на телевръзка изискваше тяхното съдействие. Ханзата не можеше да ги принуди, а терокците определено не бяха много съгласни да сътрудничат.