Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— През нощния сезон остава съвсем минимален екип, за да поддържа куполния град. Двамата с теб ще бъдем заедно с тях. Те са храбри и жилави души, които поддържат възможно най-дребната отломка.

Още в началото, когато илдирийците осъзнали, че незалязвщата цяла година дневна светлина на Марата ще е истинска благодат за тяхната бояща се от тъмнината раса, те изпратили отломка от конструктори, които разчистили площта и изградили основите на гигантския град в центъра на огрения от дневната светлина континент. Нужно било цяло десетилетие за довършване на преуспяващия курорт — изпращали работни екипи до най-близката отломъчна колония на гористия Комптор при всяко падане на мрака. След грандиозното си откриване преди три столетия град Прайм бе станал изключително популярен сред илдирийските аристократи.

— Скоро на Марата ще имаме целогодишно пребиваване — продължи Вао’сх. — В момента върху студената нощна половина група кликиски роботи довършва нов куполен град точно от противоположната страна на Прайм. Когато го завършат, маратанската Секда ще приветства изгрева точно на финала на залеза на Прайм. Курортистите ще могат да се прехвърлят във втория град по време на сумрака за още една година дневна светлина. Ще бъде великолепно.

— Добре, че си нося маска за сън.

Совалката доближаваше огромните куполи и Антон вече виждаше блестящия Прайм — приказна структура в прозрачен терариум. Ослепяващата слънчева светлина се изливаше през защитния балон.

Вао’сх докосна деликатно ръкава на Антон.

— Двамата с теб ще забавляваме тези гуляйджии. Това е основното, което е задължен да прави един илдирийски паметител. Ние съхраняваме историите, така е — но преди всичко трябва да ги разказваме. Ние съживяваме епоса за онези, които искат да слушат. На Марата ще застанем пред най-отзивчивата публика.

Антон кимна. Совалката вече кацаше срещу гигантския купол.

— Моите университетски колеги по епични изследвания отделят толкова много време за мъгляви препратки, статии, литературни преструвки и самовъзвеличаване, че забравят основното — че изучават истории за наслада. И ако не могат да намерят публика, значи са се провалили.

— Май си имал спорове по този въпрос, приятелю — подхвърли Вао’сх. — Това трън ли е в очите ти?

— Колегите ми негодуват срещу всеки, който има вярна публика.

Антон огледа пъстроцветно облечените илдирийци в пътническата совалка. Отвън хора в сребристи костюми и с огромни защитни очила се разхождаха под острата дневна светлина, други се спускаха по прозрачни тунели към куполите на Прайм.

— Чувствам се като средновековен трубадур.

Вратите на совалката се отвориха и вълна като от гореща пещ накара Антон да замига. Светлината го ослепи и той нагласи защитния слой върху очите си.

— Та тук е по-светло дори от Илдира! Ще се изпържа на това слънце. — Антон тръгна след Вао’сх към куполния град, готов да впечатли илдирийските курортисти, и добави: — Но не се притеснявай. Наистина имам намерение да прекарам добре.

— Нашата империя е твърде разпръсната, адаре — говореше магът-император. — Прекарал съм доста време в обсъждания с черепите на моите предшественици в костницата, изучавайки всички модели на тизма. Ясно е, че имаме прекалено много уязвими страни, прекалено много незащитими отломъчни колонии. Дори Слънчевият флот не е в състояние да ги защити. Всеки от тези светове е открита мишена за хидрогите.

Кори’нх се поклони, сякаш притиснат от огромна тежест.

— Господарю, не мога да измисля никаква военна стратегия, която да защити ефективно нашите планети. Провалих се. Следователно трябва да снемете отговорността от мен и да помоля името ми да бъде изтрито от Сагата за седемте слънца.

Плитката на мага-император се изви като разгневено пипало.

— Адаре, няма да прережа най-силната си връзка. Дори в тази невъзможна ситуация ти си по-компетентен от всеки друг офицер.

Императорът се опита да се поизправи в какавидения трон и на Кори’нх му се стори отслабнал; дори кожата му сякаш сивееше под ослепителната светлина на седемте слънца.

Внезапно потрепване прекоси лицето на Сайрок’х като гръмотевична буря. Адарът усети разтърсване чрез тизма, ответна реакция на болката на своя вожд. Кори’нх се втурна напред, за да помогне по някакъв начин, но магът-император вдигна ръка и го спря.

— Не се безпокой за незначителното ми неразположение, когато Империята е изправена пред такава криза.