Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Кори’нх преглътна едва-едва, но се подчини. Пое дълбоко въздух, за да се съсредоточи.

— В такъв случай какво да направя, господарю? Как да помогна?

— Докато чакаме и се надяваме на успеха на нашия проект на Добро, трябва да решим кои от нашите селища са най-уязвими — тези с най-малко хора и най-ограничени ресурси. Ще прехвърлим населението на по-мощни колонии, но нашият народ ще остане на едно място, за да го защитим с мощта на Слънчевия флот.

— Искате просто… да изоставим всички тези светове?

Самата идея изглеждаше… невероятна. В Сагата нямаше летописи за толкова тежки времена.

— За разлика от Крена, загубата не е непременно постоянна. Винаги можем да възстановим тези колонии, щом войната приключи. — Очите на мага-император гледаха сурово и гневно. — При положение, че въобще оцелеем.

Обикновено владетелят бе ведър и доволен, горд с величието на илдирийската раса. Беше с по-широки познания и по-мощен от всички живи същества — но сега изглеждаше безпомощен и притеснен от опасността от агресивните хидроги.

Адарът се потресе от самата мисъл за това. Може би някой философ-свещеник би могъл да му помогне да съзре по-ясна пътека, проблясък от Извора на светлината. Искаше да направи всичко възможно, за да укрепи илдирийската мощ.

Бе чел откъси от Сагата за военното им величие, но илдирийците не се бяха възправяли срещу сериозен враг след битките с Шана Рей, същества на мрака, плячкосали империята преди много хиляди години. Благодарение на тизма, който обединяваше илдирийската раса, империята бе стабилна, силна, мирна… допреди появяването на хидрогите.

Кори’нх се поклони и се съсредоточи върху онова, което би могъл да направи.

— Ще се свържа с моите офицери, за да ми помогнат при избора, господарю, и ще се постараем всичко да бъде направено, както трябва. — Той скръсти ръце пред гърдите си, усетил твърда непоколебимост. Светлината грееше ясно в съзнанието му. — Империята е просъществувала хилядолетия. Заклевам ви се, че нашата цивилизация няма да рухне. Ще бдя за това.

Кори’нх познаваше планетата Комптор заради трагичния случай с разразил се горски пожар, който бе описан в Сагата. Много илдирийски колонисти бяха успели да се спасят от пламъците на салове в дълбоките горски езера. Но губернаторът на Комптор бе хванат в капан със семейството си в една планинска вила сред пламналите гори. Бе останал в контакт с баща си чрез тизма, докато пламъците не го бяха погълнали…

Сега адар Кори’нх стоеше на градския площад, заобиколен от кацащи кораби, пътнически транспортьори и огромни товарни влекачи. Високи тюркоазни дървета заобикаляха старото селище, разпрострели широките си месести листа. Не бяха останали никакви следи от колосалния пожар, погълнал компторското селище толкова отдавна. Кори’нх не забеляза никакви следи, които да подсказват, че трагичната история не е само измислица за изтръгване на емоции от развълнуваната публика.

Но никой никога не се бе усъмнил в достоверността на Сагата за седемте слънца. Всеки ред се запаметяваше и съхраняваше грижливо. Всеки паметител имаше свещеното задължение да спазва абсолютна точност, а всеки илдириец таеше надеждата да остави такава следа, че името му да бъде записано в разрастващия се епос.

Кори’нх наблюдаваше как войниците му методично натъпкват в корабите колонистите, чиито родове бяха живели на Комптор поколения наред. Тази отломъчна колония се смяташе за много вероятна цел на хидрогите. Семейства и деца от всевъзможни раси се подготвяха да напуснат домовете си и да се отправят към непознато място, където вече им бяха осигурени домове. Евакуиращите се, се събираха, някои уплашени, други ядосани, трети отказваха да напуснат любимия роден край…

На Илдира Кори’нх се бе срещнал със седмината подкомандири и със своето протеже тал Зан’нх. Бяха проучили звездната карта на Спиралния ръкав и отбелязаха местата на отделните, непонятни нападения на хидрогите, както и други засичания на бойни кълба. Комисията бе определила кои илдирийски светове най-лесно могат да бъдат жертвани. След неколкодневни разгорещени обсъждания адарът най-накрая издаде заповедите си за методично свиване на Илдирийската империя.

Консолидирането на отдалечените отломъчни колонии и защитата срещу хидрогите в бъдеще щеше да се превърне в грандиозен дял от Сагата. Кори’нх го предусещаше. Но не бе сигурен как ще разказват личната му история паметителите след векове…