Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Тъкмо това има предвид генералът, сър — обади се адмирал Стромо.

Адмирал Уилис се намеси с горда усмивка:

— Благодарение на светкавичната съобразителност и свежите изобретателни идеи на командващ Тамблин, успешно евакуирахме повече от половината колонисти.

Ланиан се обърна към Тасия и кимна с неохотното признание, че една обикновена скитничка може да се справи така блестящо.

Тасия би следвало да запази спокойствие и просто да приеме потупването по рамото, но заседанието започваше да я безпокои.

— Извинете ме, господа, но главната причина, поради която нашите загуби не са сто процента, е, че врагът изобщо не обърна внимание нито на нас, нито на колонистите — каза тя високо. — Ако бяха решили да ни нападнат, бойните кълба можеха да изтребят всички на Буунов брод и да пометат патрулния флот, без да можем да се противопоставим по никакъв начин. Щеше да е същото като на Юпитер.

Адмирал Стромо изглеждаше засегнат.

Адмирал Уилис отново взе думата:

— Все пак бяхме нападнати изненадващо и ни принудиха да действаме дефанзивно. Признавам, че подценихме военната мощ на противника, но вече пет години ЗВС изграждат защитни схеми и се запасяват с оръжия.

Стромо се намеси, тъй като въпросът бе от неговата компетентност.

— Усъвършенствахме защитната облицовка и увеличихме бойните съдове. Дори подновеният „Голиат“ е помощен, отколкото преди да бъде повреден на Юпитер. Имаме цяла серия нови оръжейни модели, които сме готови да въведем — включително и комплект ядрени снаряди.

— Аха, класически оръжия — подкрепи го Фицпатрик.

— И да не пропускаме унищожителните пулсатори и въглеродните разрушители, които се надяваме да разкъсат тези диамантени черупки.

— Ако някой от тях задейства — подхвърли Базил Венцеслас.

Роб Бриндъл се почувства принуден да подкрепи неприятното изявление на Тасия.

— Присъединявам се към командващ Тамблин, господа. Предвождах реморските ескадрили и на Буунов брод, и на Юпитер. По мое мнение хидрогите изобщо не ни обърнаха внимание.

Висшите офицери се извърнаха да го изгледат и Роб потъна дълбоко в стола си.

— Чисто и просто ЗВС не разполагаха с достатъчно огнева мощ — продължи Фицпатрик, като погледна към Ланиан, сякаш излагаше официалното мнение на генерала.

— Но сега ситуацията е променена. Благодарение на необмислената и прибързана разузнавателна акция на подполковник Бриндъл вече знаем къде са кацнали тези агресивни бойна кълба.

— Или по-скоро смела и съобразителна — подхвърли Тасия достатъчно високо, за да я чуят всички.

Адмирал Уилис стисна устни.

— Винаги сме знаели, че хидрогите обитават вътрешността на някои газови гиганти, но сега установихме точното местоположение поне на едно тяхно укрепление. Със сигурност.

Фицпатрик се наведе напред.

— Спира ли ни нещо просто да пуснем един кликиски факел и да ги изпепелим, както стана случайно на Ансиър? Това положително ще ги притесни, а може и да ги убеди да не ни закачат повече.

Неловката тишина около масата подсказваше, че тази идея е хрумнала на всички, но че повечето не смеят да я изрекат. Накрая Базил Венцеслас проговори:

— Това може отново да ги накара да тръгнат да ни отмъщават. Досега понасяме произволни удари, но нещата могат да се влошат. Уверихме се, че притежават мощта да изпепелят всяка колония, която си изберат, и да нанесат поражение на ЗВС във всяко сражение. Засега предлагам да оставим кликиския факел за краен случай.

Останалите изглеждаха облекчени. Но Ланиан се обади:

— И все пак, господин председателю, трябва да отвърнем по някакъв начин.

Председателят опря ръце върху масата, загледан в марсианския пейзаж.

— Тотална атака ли предлагате, генерале? Горим ли от желание да изгубим още кораби в една безсмислена битка?

Ланиан се изкашля и го погледна стоически.

— Горя от желание да докажа на какво са способни моите ЗВС, а Оскивъл е най-подходящото място да осъществим това. Всяка информация ще е от полза при тази съдбоносна операция, дори ако трябва… да понесем допълнителни щети.

— Този път екипи на някои от корабите могат да бъдат новите бойни компита, които вече слизат от производствените линии — напомни Фицпатрик. — Това ще ни даде възможност да ги изпробваме в бойни условия и по този начин да намалим възможните човешки загуби.

— Извинете ме, господа, но ще ми позволите ли… да предложа алтернатива?

Тъй като Стромо не погледна към генерала, на Тасия й стана ясно, че на „домашаря“ му е хрумнало нещо неподсказано от командващия офицер.