Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Работниците демонтираха конструкции и внасяха тежки пакети в гигантските влекачи. Модулните постройки бяха разглобени и складирани за бъдещ монтаж, ако илдирийците изобщо се завърнеха някога.

Кори’нх си спомни подобната операция на опустошената от чумата Крена. Беше натоварил и превозил всички оцелели в Миджистра и там ги посрещнаха ликуващи тълпи. Но още преди Слънчевият флот да бе напуснал Крена, човешки колониални кораби долетяха като лешояди, за да населят освободения свят. Магът-император обаче се бе споразумял за подобно решение й адар Кори’нх не даде израз на негодуванието си. Прие случая, както бе приемал твърде много неприятни неща.

Като напускаше десетки отломъчни колонии, Империята предоставяше на амбициозната Ханза възможността лесно да завладее опустелите светове. Според тяхната история, хората бяха склонни да пробват подобна експанзия, ако се досетеха, че Илдирийската империя отслабва…

Но имаше и друго. Ако обстоятелствата го наложеха, при военен конфликт с човешката раса щеше да се прояви блестящо. Знаеше, че подобна битка би му предоставила много възможности за славни и героични подвизи.

Освен че бе изучил легендарните подвизи в Сагата, Кори’нх бе усвоил и драмата и безумията на военната история на Земята. При хилядолетната мирновременна скука на Илдирийската империя такъв като него нямаше никакъв шанс да извършва героични дела, с изключение по време на граждански акции или малки спасителни операции като тази на Крена. Но това не му бе достатъчно.

Да, хората бяха враг, който адарът можеше да разбере и да победи. Но не и хидрогите. Кори’нх не бе способен да победи първия враг, срещу когото се изправяше.

Операцията на Комптор протичаше точно толкова гладко, колкото бе очаквал, но това за него бе поражение. Изоставената колония оставяше печален белег, който го изпълваше с усещане за загуба. Започна да разбира колко погрешно схващане за себе си е имал.

На Кронха 3 в самия момент, в който се бяха изправили лице срещу лице с истински противник, Слънчевият флот веднага бе отстъпил. На Хирилка защитата му на палата и на губернатора се беше оказала унизително безполезна. А сега помагаше на една напълно жизнеспособна отломъчна колония да си събере багажа и да се махне.

За това ли бе предопределен? С това ли искаше да бъде запомнен?

Кори’нх крачеше безмълвно до младия Зан’нх към най-близкия транспортен кораб. Талът усещаше, че командирът му е разтревожен, но не проронваше и дума, оставяйки адара с обърканите му мисли.

Накрая Кори’нх призна:

— Бекх! Точно в този момент, Зан’нх, най-впечатляващото, което би могло да се каже за моята кариера, е, че успях да осъществя ефикасна евакуация.

А му се искаше да постигне много повече неща.

Намръщен, адарът се качи на последния кораб и Слънчевият флот остави Комптор под себе си. Опустял.

След атаката на хидрогите на Буунов брод Базил Венцеслас свика спешно командно заседание на ЗВС на базата на Марс. Изправен пред подобно унищожително поражение, генерал Ланиан доведе много офицери заради техния принос в битката и най-вече такива, които бяха видели с очите си корабите на обитаващите ядрата извънземни.

Включително Тасия Тамблин и Роб Бриндъл, героите при нападението на Буунов брод.

Заседателната зала бе издълбана в сух запуснат каньон. Стените бяха облицовани със светъл полимер и естествените окисни червени скали прозираха през него. Цяла стена с подсилено защитно стъкло гледаше към просторния ръждив пейзаж и схлупените небеса, по които в разредената марсианска атмосфера се носеха прашни облаци.

Над главите им прелитаха сребристи ремори — тренираха прецизни бойни маневри. Войници на ЗВС изскачаха от бойни транспортьори с помощта на невероятно гигантски станиолови крила, за да забавят спускането си в марсианската атмосфера. Пехотните тренировки се състояха от обсадни техники срещу добре защитени укрепления.

Докато наблюдаваше занятията, Тасия не можеше да си представи, че подобни умения биха свършили работа срещу чудовищните извънземни хидроги.

— Нека най-напред погледнем откъм добрата страна, господин председателю — започна генерал Ланиан. — Пораженията срещу нашия патрулен флот на Буунов брод в крайна сметка са сравнително незначителни. Загубихме само един крайцер манта и двеста и дванайсет ремори.

Председателят Венцеслас не бе впечатлен.

— Следователно поражението е по-незначително в сравнение с предишните, но си остава разгром.