Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Председателят Венцеслас се замисли. Тасия искаше да се разкрещи на всички, че изобщо си позволяват да обсъждат подобна глупост, но Ланиан се обърна към Роб.

— Добре, приемам предложението ви, подполковник Бриндъл, макар да не съм сигурен дали е награда, или порицание за това, че открихте местонахождението на хидрогите.

— Благодаря ви, сър… И аз не съм сигурен.

Тасия лежеше на леглото си във временната си квартира на Марс. Мислите й бяха объркани.

Искаше й се да спре Роб. Искаше й се да го нахока заради мъжкарското му безумство, но знаеше, че не може да го накара да промени решението си. Упоритият пилот беше неотстъпчив, а и, честно казано, тя не го обвиняваше за нищо. Би направила същото, въпреки че евентуален контакт с хидрогите никога не би могъл да бъде поводът за постъпването й в ЗВС — освен под формата на отмъщение за онова, което бяха направили с брат й.

Двамата с Роб никога не се бяха обяснявали в любов, но се разбираха. Тя беше скитник, той — боец. Просто си допадаха. В някакъв неясен и необсъждан смисъл — да, действително изпитваха дълбоки чувства, но трудните обстоятелства и обичайната близост на смъртта ги бяха принуждавали да поддържат отношения на принципа ден за ден. Би било проява на глупост от страна на двама офицери от ЗВС по време на война да правят дългосрочни планове.

Освен това Тасия беше предана на скитническите кланове. Една от най-големите корабостроителници се намираше на скалистите пръстени на Оскивъл тайно от Ханзата. А сега огромен боен флот на ЗВС щеше да връхлети върху нея. Председателят Венцеслас щеше да остане безкрайно доволен да открие фабриките и съоръженията, които бе конструирал Дел Келъм.

Тасия трябваше да изпрати предупреждение на Рандеву. Жилищните модули на Оскивъл трябваше да бъдат евакуирани, а съоръженията — укрити. Скитниците умееха да се справят с внезапно възникнали ситуации. Можеха да скрият и най-малката следа на действащата корабостроителница.

Но базата на Марс се намираше под строг контрол и на скитническите кораби бе забранено да доближават военните зони. Тасия нямаше никаква възможност за пряк контакт, а не смееше да изпрати съобщение, което някой тук би могъл да засече. Вероятно би могла да получи отпуск или прехвърляне на лунната база, която подслушваше търговски кораби.

Получи достъп до всевъзможни разписания и установи, че няма никаква благоприятна възможност дори за временно прехвърляне през следващите три седмици… а следващият скитнически кораб трябваше да пристигне цели шест дни по-късно. Твърде късно, прекалено късно.

Щяха да изминат месеци, преди ЗВС да струпат достатъчно голям флот, да построят нови кораби, да конструират и сглобят защитената капсула под голямо налягане на Роб. Но и евакуацията на скитниците щеше да коства напрегнати и продължителни усилия.

Само да можеше да ги предупреди навреме…

След дълъг размисъл Тасия осъзна, че вече разполага със съвършения пратеник. Извика личното си компи и то дойде в квартирата й, отклонявайки се от военните си задължения.

— ЕА, имам нова задача за теб, най-важната, която ти е възлагана досега.

— Да, Тасия Тамблин. Каква е?

Компито не показа никакъв страх.

Тасия се усмихна и му изложи плана си.

— Трябва да се измъкнеш от Марс и да стигнеш до Рандеву. И да отнесеш съобщение на говорителката Перони.

На тъмната замръзнала луна в покрайнините на неотбелязана на картите планетна система кликиските роботи продължаваха дейността си — там, където никой не можеше да ги види.

Черното небе приличаше на гъста супа, тъй като атмосферата беше толкова плътна и студена, че образуваше замръзнала лапавица. Кликиските роботи копаеха и ровеха: създаваха свой преден пост. Вакуумът не им пречеше — броните и защитните системи ги бяха опазили повече от десет хилядолетия. По тези недостъпни за мекушавите биологически същества места черните машини извършваха операциите си в пълна секретност.

На ДД страшно му се искаше някой да забележи тази вероломна дейност. Това би могло да го спаси.

За разлика от кликиските роботи, неговите компи системи не бяха замислени така, че да издържат дълго на суровите космически условия. Компитата, особено модел „приятел“ като неговия, бяха предназначени за общуване с хора при умерен климат, а не изложени на свирепия студ на огромно разстояние от неговото слънце. Обаче неговите механични господари бяха модифицирали и усъвършенствали системите му, за да оцелява, където и да го отведат.