Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Защо някой ще ми изпраща компи?

— Казва, че носи спешно съобщение за вас.

Малкият робот заговори с механичен женски глас:

— Компи обозначение ЕА. Моята господарка е Тасия Тамблин от клана Тамблин на Плумас.

Сестрата на Джес! Ческа веднага позна слушателския робот. Не бе чувала нищо за Тасия, откакто тя бе избягала, за да постъпи в ЗВС.

— Да, ЕА, помня те. Бях там… когато почина Брам Тамблин. Аз съм близка приятелка на клана.

И Джес го нямаше от толкова време…

— Кажи й как стигна дотук — каза на малкия робот младият мъж.

ЕА заговори:

— Моята господарка ме изпрати от базата на Марс, като преди това ме прехвърли на лунния пункт на ЗВС. Там спокойно се качих на товарен кораб, изпратен в Дворцовия квартал, и намерих скитнически кораб, за да пристигна на Рандеву. Пътуването продължи един месец.

Ческа се намръщи.

— Доста криволичещ път. Защо?

— Господарката ме изпраща да предам тайно предупреждение.

Ческа застана нащрек.

— Какво предупреждение? Тасия добре ли е?

Младият скитник слушаше разговора. Мина й през ума да го отпъди, но реши да го остави в случай, че й дотрябва помощ.

Слушателското компи започна да докладва с монотонен глас:

— След нападението на Буунов брод Земните въоръжени сили проследиха хидрогите до газовия гигант Оскивъл. Сега военните на Земята сформират най-големите си бойни кораби в масивна бойна формация, за да я изпратят на Оскивъл. Моята господарка Тасия Тамблин е разтревожена, че ЗВС могат да разкрият корабостроителниците на клана Келъм на пръстените. Тя почтително моли да започнете процедура по евакуиране или поне маскиране на корабостроителниците.

Ческа потисна тревогата си. Изобщо не бе очаквала подобно нещо. Нищо чудно, че Тасия бе сметнала ситуацията за достатъчно спешна, за да изпрати своето компи.

— Знаеш ли кога ще потеглят корабите на ЗВС? С колко време разполага Келъм?

— Според изчисленията на моята господарка Тасия Тамблин след около един месец.

Младият скитник до входа изруга:

— Шиз, зевесетата не могат ли да размърдат задниците си по-бързо?

— Добре, че ние, скитниците, можем. Ти — посочи го Ческа, — как ти е името?

— Нико Чан Тайлър — отвърна той и вирна брадичка. — Баща ми е Крил…

— Знам кой е баща ти. Имаш ли бърз кораб? Трябва веднага да изпратим съобщение до Оскивъл.

Дланите й бяха влажни и тя ги избърса в крачолите на работния си комбинезон.

Младият мъж отвърна горделиво:

— Могат да тръгна след десет минути, ако това ви е достатъчно.

— Давам ти един час, за да се снабдиш с всичко. Върви намери Дел Келъм и му съобщи новината. Ще събера останалите скитнически екипи и ще ги изпратя възможно най-скоро.

Нико тръгна — подскачаше като газела при ниската гравитация. Ческа се усмихна след него, а в съзнанието й запрепускаха стотици жизненоважни планове. Сърцето й задумка разтревожено. Още една криза, с която трябваше да се справи като говорителка. Въпреки че флотилията годежни кораби бе готова да отлети в тържествена процесия към Терок, предимство над плановете й за женитба имаше спешното спасение на скитниците.

„Или просто си търся извинения?“

Така или иначе, Ческа не можеше вечно да отлага сватбата.

Години наред скитниците се бяха сблъсквали с предубежденията на Ханзата, зле функциониращи илдирийски небесни мини и страховитите нападения на хидрогите. Но за Кото Окая къкрещият зноен свят Исперос бе най-големият враг.

Намиращото се в непосредствена близост яростно слънце бълваше пек като огромна пещ. Жилищата на инженерите се намираха в хладилни тунели. Въпреки тежката работа обаче Кото намираше предизвикателствата за вълнуващи и далеч надхвърлящи неудобствата.

Бомбардиран от бушуващите слънчеви бури, Кото бе усилил инженерните мощности до възможния предел, поддържайки функционалността на производствената си база. Винаги има какво да се изобрети, ако погледнеше даден проблем в перспектива.

И все пак, разположено на границата на безопасността, съоръжението бе уязвимо и от най-малка грешка в изчисленията или природни бедствия — които дори Кото Окая не можеше да предотврати въпреки безсънните нощи, през които обмисляше възможно най-тежките вероятности. Исперос бе истински магнит за тях…

Обикалящата около слънцето комета нахлу в системата със смъртоносен плонж, привлечена от непреодолимата му гравитация. Блясъкът на слънчевата корона скриваше приближаващата се комета от сензорите, но щом връхлитащата топка от лед и газове прекоси звездния лимб, се насочи към миниатюрния скалист свят по траектория, която видимо водеше до неминуем сблъсък.