Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Ах, ти, преструвай такъв! — възкликна Рлинда.

— Нямаше как. Следвах курс след курс по свой избор. Пет пъти сменях самоличността си.

Рлинда се озадачи.

— В такъв случай как получи степен?

— Имах знанията. Защо ми е степен?

— Предполагам, че би могло да се погледне и така. Значи си следвал… шпионаж и криптография?

— Плюс политически науки, световна история, астрономия и космическо корабно инженерство. Вярвам във философията на непропорционалната ефективност по отношение на образованието.

— Това пък какво е?

— След определена граница на изучаване на дадена дисциплина допълнителните часове не допринасят за по-задълбочени знания. По-добре да започнеш да изучаваш нещо съвършено ново. — Той остави аналитичния тампон и се обърна към нея. — Например, да кажем, че не знаеш нищо за метеорологията. Ако отделиш сто часа за изучаване на предмета, ще придобиеш по-голямата част от знанията, които биха ти потрябвали някога, и ще се научиш как да намираш по-подробни отговори, ако се сблъскаш с по-сложни проблеми. А ако отделиш за метеорологията още сто часа, ефективността на знанията ти рязко спада. От друга страна, ако отделиш същите тези сто часа за нов предмет — да речем, икономика, — придобиваш нова солидна база. Реших, че е по-добре да придобия удобни практически познания за много предмети, отколкото да се опитвам да стана експерт само по един. По ирония на съдбата, с колкото повече парченца от пъзела се запознавах, толкова повече неочаквани връзки откривах. Кому би хрумнало да търси връзката между историята на изкуството, музикалната теория и бизнес икономиката, да кажем?

— А имат ли връзка?

— Абсолютно. Но ще ми е необходима цяла седмица за обяснения.

— Нека първо приключим с проучванията тук.

Дейвлин закрачи из стаята.

— Известно ни е, че екипът на Коликос е разхвърлил снаряжението си навсякъде из изоставените постройки. Може би са оставили нещо, което сме пропуснали да забележим.

Той се обърна с гръб към помещението, където бе починал Луис, и взе фенерчето си, за да освети всяка потънала в сянка цепнатина и ъгълче.

Рлинда тръгна след него.

— Значи си ренесансов тип. Ханзата ли те завербува?

— Постъпих доброволно — отвърна Дейвлин. — Беше въпрос на оцеляване. След шестата година някои университетски служители заподозряха, че има нещо нередно. Разбрах, че са получили достъп до документите ми, разкривайки три от предишните ми само личности, и че бързат да ме намерят. Знаех, че след броени дни ще ме докопат. Можех да избирам да стана или най-образования затворник на ханзейската наказателна планета… или да ги убедя в качествата си. Тъй че събрах документацията за всичко, което бях завършил, както и документите за всичките си академични отличия и всички предмети, които бях изучил. Отидох в Бюрото за разследвания и проведох разговори с цял куп вербовчици — дадох им достатъчно информация, за да привлека интереса им и да ме прехвърлят на по-висшестоящите. Когато най-накрая седнах в залата пред комисията, знаех, че или ще ме арестуват, или ще ме назначат. — Той тръгна по един тъмен коридор. — Учих, освен това риторика и дебати… всъщност това са най-силните ми специалности, макар обикновено да не предпочитам да съм център на внимание. Използвах максимално уменията си и им разкрих целия случай. Фактът, че се бях възползвал от сложната образователна система толкова много години, се оказа в моя изгода, докато обяснявах колко ценен мога да бъда в редица шпионски дейности. И още по-съществено, благодарение на основата ми по социология, антропология и съдебномедицински похвати можех да стана отличен изследовател под прикритие на извънземни култури. Дори след почти две столетия ние не знаем много неща за Илдирийската империя и абсолютно нищо за Кликис. Накрая успях да ги убедя, че ще допринеса много по-голяма полза на Ханзата, ако ме използват за работа, отколкото ако ме приберат.

Стигнаха почти пипнешком до някакви ниши и помещения. Стените бяха покрити с йероглифи и изчисления.

— И председателят те изпрати на някаква затънтена колония на Крена, а сега на пустинна планета да проучваш извършено преди пет години убийство. — Тя го тупна с тежката си ръка по рамото и Дейвлин трепна. — Струва ми се, че това всъщност е наказанието ти.

Светлинният сноп от фенерчето на Рлинда попадна в дълбока ниша и тя забеляза нещо необичайно. Взря се по-отблизо и видя втвърдена буца, вероятно някога била храна.