Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Дневният цикъл на Рейндик Ко беше два часа по-дълъг от стандартното терокско денонощие. Но Рлинда се хранеше и спеше според часовниците на „Ненаситно любопитство“. Като кръстосващ между планетите търговец отдавна бе престанала да се съобразява с местните времеви цикли. Планетите можеха да се движат по техните си досадни разписания, но Рлинда се придържаше към своето.

Дейвлин Лотце обаче нямаше точно определен цикъл. Просто през цялото време работеше с максимална енергия и концентрация, без да обръща внимание нито на дневните горещини, нито на студените и ясни пустинни нощи, докато проучваше, анализираше и изследваше до пълно изтощение, което го принуждаваше да подремва за кратко — често в самия призрачен град, където продължаваше да издирва улики.

Обикновено Рлинда го придружаваше до обектите. На практика бе приключила задълженията си, докарвайки го тук, но предполагаше, че с нейна помощ той ще свърши работата си по-бързо. Така можеха да се върнат на Земята по-рано и тя да получи възнаграждението си. Затова продължаваше да му прави компания… независимо дали му бе приятно, или не.

Бяха ремонтирали рухналото скеле по надвисналата канара, където откриха тялото на Луис Коликос в пещерата. Рлинда пъшкаше и се задъхваше, докато изкачваше металните стъпала, но знаеше, че това упражнение може да й е единствено от полза. Докато Дейвлин работеше с аналитичните си уреди и търсеше отговори, тя се занимаваше с по-прагматични задължения като инсталиране на светлинни панели и въздушни рециркулатори. Освен това приготвяше храната, въпреки че Дейвлин, изглежда, така и не долавяше разликата между най-изисканите й ястия и полуфабрикатите.

В ярко осветеното помещение, където бе намерил смъртта си Луис, Дейвлин остърга петънце засъхнала кръв от повърхността на трапецоидния каменен прозорец и го постави върху аналитичния тампон. Бяха заключили двете тела в замразителни торби, които качиха на „Любопитство“. Все още не бяха открили никакви следи от Маргарет Коликос, компито и кликиските роботи.

Докато Дейвлин чакаше резултата, Рлинда подхвана разговор.

— И какво те накара да станеш агент? Поредица от нещастни обстоятелства или традиционната момчешка мечта? А какво си мисли майка ти за тази професия?

— Предпочитам да ме наричат специалист по неразгадаеми подробности, а не агент. Председателят Венцеслас знае, че мога да откривам неочаквани отговори при неуспех на обичайните канали. Освен когато няма нещо особено за откриване, както на Крена.

— Това значи ли, че Ханзата има Бюро за специалисти по неразгадаеми подробности, или си самоук?

Той я погледна иронично.

— Ако наистина мислиш, че съм шпионин, какво те кара да предполагаш, че ще ти разкажа биографията си?

— Защото ако не го направиш — ухили се широко тя, — аз ще ти разкажа моята. — Той въздъхна дълбоко и тя го насърчи: — Какво губиш? Нямам никакво намерение да пиша биографията ти!

Лотце заговори с монотонен глас:

— Добре. Избягах от къщи, когато бях на четиринайсет. Имах арогантна майка и безразличен баща. Реших, че няма да е по-трудно да се справям сам… и се оказах прав. Доволен съм, че нямам братя и сестри, с които да се захванат родителите ми, така че вероятно са се нахвърлили един срещу друг. Не знам дали все още са женени, не знам дори дали са живи.

— Колко тъжно — каза Рлинда.

— Щастлив съм, че се отървах. — Той се усмихна едва забележимо — първата усмивка, която Рлинда виждаше на лицето му — и се обърна към резултатите от кръвния анализ. — Следи от ендорфин и адреналинова утайка. Следователно нападението не е било нито изненадващо, нито светкавично. Луис Коликос е бил уплашен известно време преди настъпването на смъртта и е изпитал значителна болка.

Рлинда преглътна буцата в гърлото си. Опита се да си представи случилото се през последните мигове от живота на възрастния мъж.

— Да разбирам ли, че си учил биохимия и съдебна медицина?

Той я погледна и тя отново се впечатли от белезите върху бузата му, които приличаха на одраскване от нокти.

— Учил съм всичко. Нямах никакви пари, но успях да подправя документите си. Промених самоличността си. Кандидатствах и получавах малки помощи и студентски заеми. Ако не искаш много пари, не се ровят много надълбоко — особено ако попадаш в определени категории, за да може университетът да те причисли към желаните си статистически данни. Маскирах се като представител на преследвано религиозно малцинство, а понякога като изпаднал в затруднение. А ако си извадиш подходящо медицинско, академичните фондове се изтрепват да ти отпуснат пари за обучението.