Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Джора’х се изненада от хладния анализ и пълната липса на съчувствие.

— Татко, той е все още в подтизмен сън.

Магът-император го погледна навъсено и обикновено кроткото му лице потрепна.

— Подтизменото състояние е равностойно на криене, Джора’х. Нямам време да чакам, особено сега. Трябва да се замислим за случилото се и да обсъдим последиците. Руса’х може да последва духовните нишки и да се отправи към нивото на Извора на светлината, когато пожелае. Сайрок’х вдигна топчестия си пръст и продължи:

— В известен смисъл тази атака може би бе добре дошла.

Свободно падащата коса на Джора’х обкръжи главата му като ореол от електрически искри. Той се опита да овладее гнева си.

— Стотици хиляди загинаха на Хирилка! Как можеш да твърдиш, че това е добре дошло?

Магът-император прекъсна грубо сина си:

— Искам да кажа, че присъствието ти на такова всеобщо поражение може да се окаже добър урок за теб. На Хирилка ти видя колко непосилно трудно е да си лидер. Скоро ще се срещна с адар Кори’нх, за да обсъдим следващите отчаяни мерки, които трябва предприеме Империята.

Разстроеният Джора’х не отговори нищо. Обеща си, че когато стане маг-император — при това твърде скоро, — ще е по-милостив управник. Ще мисли повече за хората, отколкото за политическата полза.

— Как можем да воюваме с враг, когото не разбираме? Хидрогите се появиха отникъде. Не сме направили нищо, което да предизвика агресивността им.

Сайрок’х го изгледа с хладен поглед.

— Знаем повече, отколкото си мислиш, сине.

В този момент магът-император бе сграбчен от поредния разтърсващ спазъм в главата и безсилно се отпусна назад.

— Иди и обмисли това, което ти казах.

Отпрати Джора’х и после изпрати Брон’н да извика адара, за да продължат обсъждането на стратегическите планове.

Джора’х се оттегли неспокоен и объркан. И вместо да се отдаде на безмълвно съзерцание, отиде да посети брат си Руса’х.

Губернаторът на Хирилка лежеше в удобно легло в топла светла стая. Мъници и медици го бяха наобиколи ли като паразити и проверяваха показанията му, даваха му лекарства и го мажеха с обезболяващи мехлеми. Двама философи-свещеници седяха тържествено, сякаш можеха да помогнат на намиращия се в безсъзнание Руса’х да съедини отново нишките на тизма към тялото си.

Бузестото лице на губернатора на Хирилка сега бе изпито и бледо. Очите му бяха затворени. Косата му лежеше неподвижна, без дори да потрепне, или заради всевъзможните хапчета, или защото бе изпаднал в толкова дълбоко безсъзнание, че не функционираше почти нито една от системите му. Джора’х се втренчи в него.

Главата на Руса’х бе бинтована. Въпреки бледнината по бузите и челото му се забелязваха червеникави петна и драскотини, явни белези за вътрешни увреждания. Вътрешното кървене не спираше, макар високоавторитетният медицински екип да бе извършил истински хирургически чудеса, за да спаси живота му.

Нараняванията по главата и вероятните мозъчни увреждания бяха много по-сериозни от контузиите и счупените кости. Ако мозъкът на брат му бе пострадал смъртоносно, какъв смисъл имаше да лекуват тялото му?

Измъчен и изтощен, Тор’х не се отделяше от чичо си. Джора’х погледна сина си. Изглеждаше прекалено малък и уплашен. Очите му бяха зачервени.

— Защо не се събужда? — Младежът погледна Джора’х, сякаш беше сигурен, че баща му може с едно махване на ръката да отстрани всичките болки на чичо му. — Наредих на докторите да му дадат стимуланти и да го върнат в съзнание, но те не ми обръщат никакво внимание. — Той метна поглед към мъниците, хирурзите и фармацевтите. — Кажи им кой съм и че са длъжни да изпълняват желанията ми.

— Нищо не могат да направят, Тор’х. Все едно да заповядам на хидрогите да се махнат и да оставят Хирилка на мира.

Младежът изгледа баща си с презрение.

— Тогава каква е ползата от теб?

На Джора’х му се прииска да го удари, особено след лекцията, която току-що бе изслушал от мага-император, но се овладя — разбираше шока и скръбта, които изживяваше синът му. Животът му бе преминал в капризи, сигурност и моментално изпълнение на всяка хрумнала му прищявка.

— Може би трябва да поговориш със свещениците-философи — предложи той и кимна към двамата съсредоточени мъже. — Нека те посъветват.

Искаше да се увери, че от сина му ще стане добър управник, който да прави разлика, освен между всичко останало, между това, което е възможно, и онова, което е чиста фантазия. Твърде много неща щяха да зависят в бъдеще от този младеж.