Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Колонистите от Буунов брод не бяха особено въодушевени от плана й.

Лепкавата материя потече върху вълните като тесто за палачинки, разля се и се втвърди. Тасия не можеше да слуша обезумелите вопли на бегълците. Бяха ги нападнали, след това неочаквано ги бяха спасили, а сега ги захвърляха върху водата. Там щяха да са абсолютно уязвими за атаката на хидрогите, дори без покрив над главите.

Но друг начин нямаше, освен обричането на повече от деветдесет процента от населението на планетата на сигурна смърт.

Входът на товарната палуба зейна и бегълците заскачаха неохотно върху меките нестабилни острови. Няколко души се подвоумиха на люка, уплашени да скочат от няколкото метра височина върху негостоприемната зеленикава мармаладена повърхност, но задните ги избутаха напред. Стотици спасени колонисти се замятаха като леминги. Долу бързаха да се изправят върху клатушкащата се маса и да се отдръпнат от водопада от тела.

Гласът на Тасия гърмеше по вътрешните канали:

— Всяко забавяне е за сметка на живота на други колонисти. По-бързо!

Изпрати сержант Зизу и екипа по сигурността, въоръжен със зашеметяващи оръжия, да се уверят, че всички бегълци са напуснали кораба съгласно заповедта. Гласът й се посмекчи:

— Не се притеснявайте. Веднъж вече ви спасихме… Ще го направим пак.

Две други манти долетяха ниско над водата и почнаха да разпръскват защитна пяна, която се втвърди в гъбести платформи. Всеки от миризливите полимерни салове можеше да побере стотици евакуирани. Спасяването протичаше с рекордна скорост.

Хората се блъскаха и падаха. Тасия не искаше да мисли колко кости са счупени — надяваше се хората просто да оцелеят, за да се оплакват след това от страданията си. Водата се плискаше по краищата на обширните въртящи се салове. Хората стояха на групи, втренчени ужасени в мержелеещите се брегове, където хидрогите продължаваха да опустошават сушата.

На частите по сигурността се наложи да зашеметят трийсетина обезумели бегълци и да ги изтърсят във водата. Тасия наблюдаваше лицата на колонистите на командните екрани и виждаше, че много от тях са загубили надежда. Останал им бе единствено инстинктът да оцелеят — до следващата секунда.

Нареди да се издигнат, още преди люковете на товарния хангар да са затворени, да направят кръг над саловете и да полетят с максимална скорост обратно към сушата. По връзката за спешни случаи чуваше отчаяните вопли от селище Д, следващото по пътя на яростната вражеска атака.

— Имайте готовност — предаде тя. — Пристигаме.

Но пристигаха и хидрогите.

След атаката на Хирилка престолонаследникът Джора’х вече не се чувстваше в безопасност никъде, дори в Призматичния палат. Усилена слънчева светлина заливаше трансмисионните прозорци и заоблените стъкла, огряваше всяко ъгълче и прогонваше всички сенки. Но бойните кълба може би вече идваха и в момента връхлитаха Илдира.

Слънчевият флот бе претърпял пълно поражение както на Кронха 3, така и на Хирилка. Ако хидрогите предприемеха атака някъде другаде в Империята — дори срещу самата Миджистра, — как биха могли да се противопоставят илдирийците?

Баща му го извика почти веднага, но той се забави, за да се посъвземе. В порив на сантименталност облече туника със свободно падащи ръкави от терокска какавидена материя — беше му я подарила Нира Кали. Надяваше се да му придаде сила и спокойствие.

След малко застана скован пред какавидения трон. Изпита болка, като забеляза потреса и ужаса върху сивкавото лице на мага-император. Стори му се, че вижда блещукащите кости през кожата на баща си. Толкова ли се бе влошило здравето му през последните няколко седмици? Дългата му плитка беше провиснала, сякаш жизнените сокове изтичаха дори от кичурите коса.

Владетелят бе преживял чрез тизма мъките и страданията на своя народ при опустошаването на Хирилка.

— Не си ранен, сине, нали?

Загрижеността му бе продиктувана по-скоро от политически и династични причини, отколкото от тревога за състоянието на Джора’х.

— Не, татко. Атаката на хидрогите не ме докосна, както и Тор’х. Обаче моят брат Руса’х продължава да е в тежко състояние. Страхувам се за живота му.

Магът-император се намръщи и тежките му вежди провиснаха.

— Лекуват го най-добрите лекари. Губернаторът на Хирилка няма да бъде лишен от добро лечение, но възстановяването му зависи от собствената му вътрешна енергия. Брат ти е водил мекушав и лишен от предизвикателства живот. Може да не му достигне воля да се измъкне от опасността.