Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Ихи Окая си даваше сметка какво прави гостенката й, тъй като именно тя бе обучила Ческа на тези техники.

— Добре, очевидно осъзнаваш политическата далновидност от един брак с Рейналд. Никой от клановете не би се противопоставил на подобен съюз, а и Рос Тамблин е мъртъв от почти шест години. Какъв е проблемът? Крие ли някакви тъмни тайни този терокски управник? Намираш ли го неподходящ поради някаква причина?

Ческа заби поглед в чая си.

— Не, не. Убедена съм, че Рейналд е добър човек и изглежда много сериозен. Логично погледнато, не мога да отхвърля предложението му. Но… — Обикновено по-умело прикриваше емоциите си, което бе задължително за една говорителка. — Истината е, че сърцето ми винаги е принадлежало на друг мъж, дори… преди Рос.

Ихи Окая кимна с абсолютно разбиране.

— И какво мисли Джес Тамблин по повод на това предложение за брак?

— Откъде знаеш? Ние с Джес…

Възрастната жена само се засмя и се отпусна в люлеещия се стол.

— Ческа Перони, през цялото време знаех за твоята любов, както и много от скитническите кланове, смея да кажа. Намирахме я за очарователна, макар и леко мъчителна, докато и двамата съблюдавахте задълженията си и се преструвахте, че изобщо не се забелязвате. Невъзможно е да допускаш, че всички сме чак толкова слепи.

На Ческа й трябваше доста време, за да осъзнае всичко това.

— Значи двамата с Джес трябваше просто да престанем да се преструваме? Смятахме да обявим годежа си съвсем скоро, но…

Изражението на старицата стана неумолимо.

— Вече е твърде късно, дете. Ако го бяхте направили преди години, щях да те подкрепя. Но сега имаш други задължения. Обстоятелствата около теб се промениха и всички виждаме накъде ни води Пътеводната звезда.

Ческа усети категоричния й тон и разбра, че няма място за обсъждане. Сърцето й изтръпна.

— Ти не си като другите жени, говорителко Перони. — Окая произнесе титлата й като шибване с камшик. — Нямаш право да избираш според личните си желания и нужди. Нямаш право да извървиш безметежно своя живот с грейнали очички, следвайки момичешките си фантазии. Една говорителка трябва да се издигне над елементарните лични съображения. Всяка награда си има цена.

— Джес пое управлението на един от новите мъглявинни загребващи кораби и отлетя в дълбокия космос. Каза, че знае, че ще взема правилното решение — призна Ческа. — Явно ми вярва повече, отколкото аз на себе си.

Ихи Окая стисна здраво ръката й.

— Опитал се е да ти помогне. Разбрал е, което ти не си могла… или не си била готова да разбереш.

Ческа дълго остана безмълвна. Вече знаеше какъв отговор трябва да даде на Рейналд.

— В такъв случай ще платя цената/ без да я изчислявам.

Мъглявинният загребващ кораб разпери крила като величествена пеперуда и разпръсна микротънка материя на хиляди квадратни километри космическа площ. Горещите нови звезди в центъра на изхвърления облак заобсипваха с фотони дифузния газ: освобождаваха електроните от атомите и образуваха бледозеленикави вихри и пастелнорозови и синкави сияния.

Лавирайки из мъглявината, огромният гребач започна да събира атоми от всеки кубически метър почти абсолютен вакуум: неутрален или йонизиран водород, примесен с незначителни количества кислород, хелий, неон и азот. Извитото крило улавяше молекулите като във фуния, кондензираше ги във водород за производството на екти и отпенваше и отделяше ценните странични продукти. Суровината бе разредена, но изпълваше огромното междузвездно празно пространство.

Тесничкият жилищен пашкул на Джес и производствените съоръжения се тресяха от огромното прозрачно платно, свързани с подпори и кабели към тънката като паяжина загребваща повърхност. Движени от енергията на обстрелващите отражателната повърхност фотони, отзад следваха леките кондензатори, филтри и един малокалибрен ектиреактор с висок коефициент на полезно действие, конструиран от Кото Окая.

И други скитнически загребвачи кръстосваха просналата се на години разстояние лека мъглявина. Сякаш флотилия от риболовни гемии, попаднала в богати на улов води, безплътните кораби обикаляха във всички посоки, като поддържаха радиовръзка, по която повечето пилоти водеха безконечни разговори или разиграваха стратегически игри, безкрайни поради забавения от огромните разстояния сигнал.

Потънал в размисъл, Джес предпочиташе уединението. Сърцето му завинаги щеше да принадлежи на Ческа, но в реалния живот двамата бяха осъдени на раздяла.