Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Бойни станции, приятелчета! Всички двигатели на пълно ускорение. Местим задниците към Буунов брод. — В гласа на адмирал Уилис се усещаше някакво необяснимо ликуване. — Трябва да пристигнем навреме, за да направим няколко удара.

Тасия стисна облегалките на командното си кресло, сякаш искаше да накара „Юпитер“ да полети с по-висока скорост.

Бе назначена наскоро за командир на крайцер манта вместо на буреносна платформа. Сега усети, че сърцето й заби по-силно при възможността за директна среща с хидрогите. Искаше да ги унищожи, където и да се покажеха. Беше по-добре, отколкото да стреля по непослушни колонисти…

Разузнавателната ескадра се състоеше от един дреднаут, седем манти и хиляда ремори. Спуснаха се към близката система, в която се намираше малкият зелен свят Буунов брод. Действащата ханзейска колония изглеждаше мъничка и спокойна.

Почвата на Буунов брод беше идеална за бързото отглеждане на генетично стимулирани иглолистни. Черните борове бяха кръстоска между земен присад и местни декоративни растения, от което се беше получила гъста красива гора, която растеше почти с бързината на бамбук. Черните борове се разпространяваха по-бързо, отколкото можеха да ги секат.

С приближаването на бойния отряд пристигаха все по-отчаяни и настойчиви призиви от седемнайсетте огромни селища, построени покрай езерата и реките. Тасия вече виждаше ясните очертания на горите, изрязани зигзагообразно върху гъстия килим от тъмнозелени дървета. В някои зони се забелязваха нискостеблени, добре оформени нови насаждения.

Тъмната гора изглеждаше сочна и здрава, с изключение на участъците, които бойните кълба бяха покрили с ледена кора — рухналите дебели стволове се бяха превърнали в замръзнали стълбове. Четири кораба на хидрогите систематично унищожаваха черните борове.

— Също като цунами! — обади се командващ Фицпатрик по командната честота от своята манта. Беше се върнал от акцията си с генерал Ланиан.

— Всички връзки с колониално селище А са прекъснати, командващ Тамблин — съобщи навигационният офицер Ели Рамирес. — Изглежда, са ги изпържили.

Тасия се вторачи в беззащитните гори и усети вкочаняващ студ в стомаха.

— Кое е следващото в траекторията на хидрогите, лейтенант?

Рамирес наложи реалновремевите изображения върху тактическата карта, докато мантата пикираше през облачната атмосфера.

— Селище Д до онова голямо езеро, командващ. Доколкото може да се съди по движението на кълбата, градът ще — бъде унищожен след по-малко от час.

Тасия кимна мрачно.

— Прегазват ги като валяк.

Адмирал Уилис изрева по командната честота:

— Размърдайте се. Всички ремори в атака! Всички манти — включете язерите и гранатометите. „Юпитер“ ще подсигури тежката огнева мощ. Не мисля, че оръдията ни са достатъчно големи за врага, но не бих имала нищо против да греша.

Мантата на Фицпатрик се откъсна напред. Дреднаутът на Уилис я придружи, за да засекат първото бойно кълбо. Възбудените пилоти на реморите и оръжейните инженери на ЗВС откриха огън много преди да достигнат обхват.

Бойните кълба замятаха синкави светкавици към връхлитащите човешки сили и изпариха десетина от най-бързите и дръзки ремори. Но основната цел на хидрогите беше под тях, накъдето запращаха вкочаняващи пейзажа вълни срещу величествените черни борове.

Тасия също искаше да се включи в нападението, но си даде сметка, че усилията й ще са напразни.

— Адмирал Уилис, обединената ни огнева мощ няма дори да одраска бойните кълба. Тактическият ми офицер изчисли, че селище Д ще бъде унищожено в рамките на един час, ако не евакуираме…

— Какво става с теб, Тамблин, страх те е от истинска битка ли? — обади се Фицпатрик.

— Защо не попиташ безпомощните колонисти, Фицпатрик, или да изпратя съобщение, че си бил прекалено ангажиран да мяташ снаряди срещу ураган?

— Тамблин, имаш право — намеси се Уилис. — Кацни с крайцера до селището и започни да товариш всички на борда. Колонистите да стоят в коридорите, ако нямаш достатъчно място.

— Слушам, госпожо!

Тасия махна с ръка на лейтенант Рамирес. Спуснаха се в стръмно пикиране на изток, пред разрушителната вълна на хидрогите.

Дреднаутът „Юпитер“ изстреля залп язерни снаряди към челното бойно кълбо. Сякаш раздразнена от нахалството, покритата с шипове диамантена сфера метна синкава светкавица, която закачи дясната страна на флагмана и го запокити в пространството.