Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Какво точно искаш?

— Независимо дали ни харесва, или не, отец Рейналд, всички сме във война с хидрогите — отвърна Венцеслас. Това бе първото споменаване на новата му титла в официален дипломатически разговор и Рейналд усети, че главата му се замайва. — Врагът твърдо е решил да ни унищожи — не само хората, но и илдирийците. Ултиматумът на хидрогите засегна космическите пътувания из Спиралния ръкав. Ханзейските колонии пострадаха, някои дори гладуват. Земните въоръжени сили се опитаха да се справят, но загубихме много кораби и шансове поради невъзможност да комуникираме на огромни разстояния.

— Следователно искате още зелени жреци — прекъсна го Рейналд.

Сарейн се намеси:

— Толкова ли е ужасно това? ЗВС се опитват да защитят Спиралния ръкав, но не можем да се справим сами. Помисли за живота и ресурсите, които могат да бъдат спасени, ако зелените жреци се съгласят да бъдат използвани уменията им и да помогнат. Нападаните ханзейски съоръжения ще могат да отправят зов за помощ чрез телевръзката. Бойните флоти ще могат да определят точното местоположение на вражеските кораби. В момента сме принудени да изпращаме разузнавателни и куриерски кораби за свръзка и да пилеем ограничените запаси от екти за всяко съобщение. — Тя добави огорчено: — Терокците трябва да престанат да живеят в своя изолиран ъгъл във вселената, без да обръщат внимание на нападаните от хидрогите светове.

— Пътувал съм до множество планети в Спиралния ръкав — отвърна Рейналд. — Не виждам само Терок.

— Тъй като сътрудничеството с вашия свят е изключително важно за нас, отец Рейналд — продължи Базил, — Ханзейският съюз има желание да направи безпрецедентна отстъпка. Няма да искаме от вас да подпишете Ханзейската харта. Ще препотвърдим статуса на Терок като суверенен свят със собствени потребности и култура. Но ви каним да положим съвместни усилия за постигането на взаимноизгодно партньорство.

— И как ще бъде изградено това партньорство? — попита Рейналд.

В гласа на Сарейн прозвучаха нотки на ентусиазъм:

— Бихме могли да го укрепим чрез брак между крал Питър… и Естара.

Рейналд не можеше да повярва на ушите си. Вече бе обмислял необходимостта от обединението на Терок с друга сила и създаването на система за взаимопомощ. Тъкмо затова бе предложил съюз на Ческа Перони. Ако войната с хидрогите станеше повод терокците, скитниците и Ханзата отново да се обединят, без да се ощетяват правата и да се накърнява идентичността на нито една от тези групи, нима би могъл да отхвърли подобна възможност?

Рейналд се замисли за Двореца на шепота и земното великолепие, за които Сарейн често му разказваше. Бе виждал снимки на красивия крал Питър, енергичен и очевидно добросърдечен млад мъж. Изглеждаше великолепна възможност за малката му сестра, особено от гледна точка на съвета, който Ютеър и Лиа неотдавна бяха дали и на двамата. По каква причина би могла да отхвърли сестра му предложението да стане съпруга на велик крал? Сигурен бе, че тя ще разбере мъдростта на подобен брак.

— Аз… трябва да попитам Естара, разбира се, и да обсъдя проблема с родителите ни.

Сарейн запази напрегнатия си израз.

— Обсъди го и с тях, щом искаш, но запомни, че вече си отец Рейналд. Ти трябва да вземаш решенията.

Той се поколеба за миг, после въздъхна.

— Очаквах да го кажеш.

Всеки миг от деня, винаги и навсякъде, където някой би могъл да го зърне, трябваше да изглежда като крал. Без нито едно изключение и без секунда отдих. Питър седеше на трона със спокойно и мъдро изражение и съпричастен поглед. Хората търсеха у него утеха, достойнство и сила. Освен всичко останало кралят трябваше да притежава и всичко това.

Независимо какво си мислеше Базил Венцеслас.

Макар председателят да бе отишъл на Терок с посланик Сарейн, Питър въпреки всичко не разполагаше със свободата да мисли със собствените си мисли и да изрича собствените си думи. Беше едновременно крал и затворник, независимо че никой друг в Ханзата не го подозираше.

Адмирал Лев Стромо, главнокомандващ и представляващ Земните въоръжени сили в квадрант нула, бе пристигнал в Двореца на шепота, придружен от инженерния специалист Ларс Рурик Свендсен. В отсъствието на заминалия на маневри генерал Ланиан и на Базил Стромо, изглежда, не знаеше с кого да се срещне. Защото знаеше, че Питър не е в състояние да взема важни решения.

Въпреки това инженер Свендсен настояваше да се срещне с някой, който би могъл да поеме отговорност, и прояви необмислена настоятелност да поиска аудиенция с краля. Русият инженер не можеше да допусне, че е възможно Питър да не е упълномощен да взема собствени решения.