Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Разновидна публика от разпръснатите горски селища изпълваше залата и външните балкони. Рейналд забеляза зелената жрица Алмари, която му бе предложила брак край Огледалните езера. Сега, когато му предстоеше да стане отец, тя изглеждаше още по-заинтригувана, но той вече бе предложил на Ческа Перони да стане негова годеница и очакваше скоро да получи отговора й.

Струпалите се върху горския килим и по яките клони на дърветата тълпи се опитваха да надникнат какво се случва вътре. Зелените жреци по цялата планета докосваха световните дървета и следяха церемонията чрез телевръзка.

Рейналд чу тържествените песни, последвани от речта на вуйчо му, зеления жрец Ярод, който произнесе слово за отговорността на отеца на Терок за отглеждането на световната гора и добруването на народа. Но през целия този ден думите за него бяха едва разбираем монотонен брътвеж.

Когато настъпи моментът, Рейналд застана пред двойния трон и произнесе заклинанието:

— Ще положа всички усилия да ръководя народа на Терок честно и мъдро за добруването на световната гора и на всички, които живеят тук.

Майка Алекса остана седнала. Раменете й бяха покрити с раковини, крилца от насекоми и ешарфи от пера. Богато украсената й корона приличаше на миниатюрна катедрала. Идрис също бе облечен във внушителна мантия. Короната му бе дори по-висока, обкичена с крила на насекоми, черупки на бръмбари и полирани вейки.

Идрис произнесе с плътен глас:

— Рейналд, сине мой, поверявам ти мястото си като отец на Терок. Нито една церемония или благословия не са по-величествени и значими от тази. — Той свали короната и я постави върху главата на Рейналд. Короната бе необичайно лека и ефирна.

Очите на Рейналд се напълниха със сълзи.

— Обещавам да положа всички усилия, татко.

Идрис хвана ръката на съпругата си. Алекса се изправи и двамата слязоха от подиума и застанаха от двете страни на Рейналд. Той погледна натам, където допреди малко седеше майка му, и се запита дали Ческа Перони ще седне някога до него. Ютеър и Лиа се усмихваха сред публиката, седнали до остарелите родители на Идрис.

— Върви да заемеш мястото си, Рейналд — подсети го тихичко майка му. — Всички чакат.

Той се качи до върха на платформата и се обърна към публиката. Усетил бремето на току-що поетата отговорност, седна на трона, а Идрис и Алекса пристъпиха, за да застанат до своите родители. Всички зачакаха отец Рейналд да обяви първата си прокламация.

Той се замисли за момент и накрая издаде декрет, който достави удоволствие на всички присъстващи.

— Обявявам, че е време да започне приемът!

Музиканти и жреци със смарагдова кожа забавляваха гостите на коронацията до късна доба. Навсякъде тичаха деца със свирките и странните музикални инструменти, измайсторени от Ютеър и Лиа. Сред гъстите дървета отвън музиката на насекомите се извиси в скрибуцаща симфония, сякаш и световната гора приветстваше новия вожд. Благодарение на зелените жреци може би бе тъкмо така.

На Рейналд му се прииска Бенето да е тук, но нямаше как да пристигне от далечния Гарванов пристан. Но брат му присъстваше с мисълта и духа си. Зеленият жрец бе докладвал всяка следваща стъпка от церемонията чрез телевръзката, тъй че Бенето и всеки отдалечен жрец можеше да „присъства“ чрез съобщителните фиданки.

Храната беше в изобилие: мариновани орехи, чифтокруши и перинови семена, сплъртини, силно подсладени задушени пакъри, шишчета от месо на кондорова муха, варени в черупките бръмбари с подправки. Дълги знамена и прозрачни вимпели, изтъкани от пашкулни материи, висяха навсякъде като паяжини и потрепваха и при най-лекото подухване на вятъра.

Рейналд танцува с трите си сестри. След като Сарейн и Базил изтанцуваха бавен валс, дръпнаха Рейналд дискретно настрана. Сарейн ги поведе през залата зад трона през издълбан в гъбния риф коридор до малка стая, използвана понякога за хранилище.

— Помниш ли това местенце? — Тя притвори вратата, за да останат сами. — Обичахме да се крием тук като деца.

— Разбира се — отвърна той, застанал нащрек. — Но не ми се вярва точно сега да ви се играе на криеница.

На лицето и грейна мимолетна усмивка.

— Виждаш ли, Базил, казах ти, че имам схватлив брат. Можеш да разчиташ, че има поглед върху нещата.

Председателят Венцеслас заговори:

— Млади момко, твоята коронация бележи нов момент в отношенията между Терок и Ханзейския съюз.

И Рейналд внезапно си даде сметка колко различен ще е вече животът му. Сарейн бе застанала съвсем близо до председателя и той погледна лицата им едно след друго. Стаичката му се стори твърде тясна.