Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Джес, не искам да се омъжвам за него.

Той отпусна рамене и от гърдите му се откъсна тежка въздишка. Съзнаваше, че я губи завинаги.

— И аз не искам. Всъщност, ако имах такава възможност, в момента вероятно щях да го удуша.

На лицето й се появи скръбна усмивка.

— Бих предпочела да не го правиш.

— Длъжна си да погледнеш реалността, Ческа. Ти си говорителката на всички кланове. Рейналд ще стане вожд на цял Терок заедно със зелените жреци и световната гора. Пътеводната звезда сочи ясно.

— Знам го, Джес, но те обичам. Това не е просто… делова среща.

Той я изгледа строго.

— Ческа, ако ти можеше да пренебрегнеш общото благо на всички скитник, за да мислиш единствено за собствените си желания, пренебрегвайки задълженията си, нямаше да си жената, която обичам.

Макар и разстроен, той продължаваше да пилотира през изпълнените с опасности развалини на корабостроителницата. Рискованият полет му помагаше да потисне отчаянието си. И той виждаше Пътеводната звезда в настоящата ситуация.

Тя се загледа към звездите навън.

— Ще се откажа от отговорността да съм говорителка, Джес. Нека я поеме някой друг…

— Кой? — В гласа му прозвучаха гневни нотки. — Говорителката Окая ти се довери. Всички кланове ти вярват. А и кой друг би могъл да постигне съюз с Терок? Не можеш да изоставиш скитниците на произвола на съдбата. Длъжна си да ни помогнеш да се справим с трудните времена.

И докато изричаше тези неопровержими думи, си даваше сметка, че точно по този начин — изричайки ги на висок глас — те стават абсолютна и неизбежна реалност.

Виждаше как тя се опитва да намери някакъв основателен аргумент, за да го убеди, че трябва да отклони предложението на Рейналд, и вдигна ръка. Сърцето му се сви болезнено от собствените му думи, но бе длъжен да ги каже:

— Трябва ли да ти напомня колко често си ми казвала, че сме длъжни да живеем за по-велика цел от собственото си щастие? Ако не ни беше грижа за благоденствието на нашия народ, щяхме да се оженим още преди години и да се оттеглим на Плумас.

— Може би трябваше да го направим — отвърна тя, но той знаеше, че не мисли така, че не би могла да мисли така.

Досега Ческа не си бе давала сметка колко дълбоко обича Джес.

Продължиха да спорят, но всички други решения им се струваха дребнави и изкуствени. Джес не отстъпваше, убеден, че тя разбира правотата му. Какъв друг съвет би могла да даде тя на човек в същото положение? Отговорът бе очевиден, като се имаше предвид всичко, на което бе обучавана и в което вярваше, и самата тя бе изненадана от нежеланието си да се откаже от мечтите си за споделено щастие с Джес. А и нямаше ли право да го иска?

Корабчето най-после кацна в главната резиденция на Оскивъл и Джес каза:

— Знаеш как трябва да постъпиш, Ческа.

Докато обикаляха корабостроителниците, Ческа бе като полумъртва. Реши да остане достатъчно дълго, за да наблюдава отлитането на новите мъглявинни загребващи кораби. След това щеше да се върне на Рандеву и да продължи работата си. Защо Ихи Окая не бе избрала друг?

Но не това искаше Ческа. Тези, които водеха спокоен, нормален живот, понякога можеха и да си мечтаят за значимост и власт, но повечето предпочитаха спокойствието пред величието. Макар сърцето й да се късаше, за Ческа не съществуваше друга възможност, освен да плати цената. Натам я водеше Пътеводната й звезда. За това беше предопределена. Трябваше да се съобрази със задълженията си и да приеме загубите, независимо колко големи бяха те.

Джес я избягваше — съзнаваше, че не е в състояние да й помогне. Присъствието му само би усложнило вземането на решение. Това беше разумен политически ход, който трябваше да се предприеме с хладен разум, а не със свито от болка сърце. Душите им бяха свързани, каквото и да се случеше. И нищо не можеше да разруши тяхната връзка.

Но Джес знаеше, че има само един начин, за да й помогне.

Дел Келъм се изненада, когато срещна младия мъж на площадката за излитане.

— Искам да поема управлението на един от новите загребващи кораби, Дел. Прати някой от пилотите със следващия. Просто трябва да потегля веднага. Ако не тръгна… Ческа ще се разколебае и ще бъде принудена да вземе неправилно решение.

— Това е прибързано решение, Джес. — Изглежда, Келъм разбираше огорчението му. Джес се изчерви. Нима всички знаеха какво изпитват един към друг? — По дяволите, цялото това време, докато си сам, ще посветиш на размисъл. Времето е и благодат, и проклятие, в зависимост от каква страна го погледнеш.