Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Младият Тор’х сграбчи ръката на чичо си и се втурна към совалката като обезумял.

— Да, измъкнете ни оттук!

Изчислявайки наум, Джора’х попита един от екипажа на спасителната совалка:

— Колко души ще побере?

— Вас, престолонаследнико, сина ви и брат ви.

— Колко още? — настоя той.

— Нашето задължение е да ви изтеглим в безопасност. Може и няколко от децата на брат ви. Това е всичко.

— Аз заповядвам. Аз съм престолонаследникът.

И Джора’х зачака отговора.

Накрая воинът отвърна:

— Още четиридесет и осем пътници — това е максималният товарен капацитет на совалката.

— Добре. Почвайте да товарите хората.

Губернаторът на Хирилка издърпа ръката си от ръката на Тор’х.

— Не! Моите любимки са все още в палата. Казах им, че ще се срещнем при пенливите басейни. Трябва да ги спасим. Те… Те са много важни за мен.

— Няма време — отвърна Джора’х.

Бойните кълба се спускаха към тях. Синкави светкавици обсипаха скалистия склон, по който презглава тичаха бегълци.

— Не можете да ги изоставите ей така. Някои носят мои деца. — Губернаторът на Хирилка прояви неочаквана храброст: обърна се и се втурна нанякъде през полуразрушените коридори. — Те чакат да ги спася! И аз ще го направя!

Джора’х се втрещи от постъпката на добросърдечния си брат, когото винаги бе смятал за разглезен и мекушав. Сега губернаторът на Хирилка показваше другото си лице. Престолонаследникът си помисли за собствените си любовници и особено за скъпата Нира Кали. Да, за Нира би тръгнал дори срещу хидрогите. Също като Руса’х сега.

С необичайно рязък и категоричен тон младият Тор’х викна на яките воини:

— Спрете чичо ми, преди да го ранят! Ваш дълг е да спасите губернатора на Хирилка! Той е син на мага-император!

Без секунда колебание двама воини се спуснаха да настигнат Руса’х. Тълпата се притисна към спасителната совалка.

Над главите им хидрогите продължаваха атаката. Второто бойно кълбо метна синкава светкавица върху пищно украсения палат. Експлозиите вдигнаха във въздуха сводестите стени. Парчета висящи градини лумнаха в пламъци и гъст пушек.

Четири електрически лъча се фокусираха в една точка в сърцевината на цитаделата, накъдето се бе втурнал губернаторът Руса’х, и раздробиха цялото крило. Стените се свлякоха и от тях блъвна пушек.

— Не, чичо!

Тор’х хукна към рухналото крило.

— Губернаторът е затрупан вътре! Трябва да го изровим!

Джора’х и трима стражи се втурнаха след него.

Обстрелвани от лайнерите на Кори’нх, двете кълба прелетяха над главите им. Изхвърлените ледени вълни събориха осем от изтребителите като орехи от небето.

Яките воини си проправиха път през разрушените коридори и най-накрая стигнаха до останките от залата с пенливите басейни. Стените и куполът бяха превърнати в натрошени отломки и прозрачни блокове зидария.

— Влезе тук точно преди експлозията — каза някой. — Сигурно е затрупан под развалините.

— Мъртъв е! — изстена Тор’х.

Войниците започнаха да ровят натрошените камъни и да отместват усилващите подпорни греди. Колоните бяха рухнали и едновременно бяха блокирали губернатора в капан и го бяха спасили от стоварилите се от тавана едри парчета.

Най-накрая изровиха бледа ръка и парцал от цветна роба, зацапан с кръв. Четири от любимките му бяха само ранени, целите вир-вода сред развалините. Взривът бе заварил някои в първия басейн. Две се бяха удавили.

Пожарът обхващаше все по-големи части от разрушения палат и пушеците не можеха да се измъкнат през зейналите дупки по тавана и стените. Джора’х се спусна да помага, макар силите му да не можеха да се сравняват с тези на мощните войници.

Отекваха писъци, експлозии и стрелба. Джора’х се зае да измъкне тялото на брат си. Опита се да го усети чрез тизма, но проблясъците светлинка и свързващите ги духовни нишки бяха помътнели и недоловими.

Двама войници повдигнаха тежка каменна колона и я избутаха с трясък встрани и Джора’х най-после видя топчестото лице на Руса’х. Бузите му бяха в кръв, затворените му очи бяха подути, а устата застинала в болезнена гримаса. Но косата му все още потрепваше. Кожата му бе румена и се усещаше слаб пулс.

— Губернаторът е жив! — викна единият войник.

— Измъкнете го — заповяда Тор’х.

И също зарови из отломките с непривикналите си на труд ръце, докато не измъкнаха цялото тяло на третородния син на мага-император.

— Бързо! Трябва да го занесем в совалката. Адар Кори’нх ни чака.