Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Спасителната совалка на Слънчевия флот се спусна през пламналия небосклон към палата тъкмо в момента, когато второто бойно кълбо предприе атака.

Новата сфера разпръсна някакво оръжие, което никой илдириец не бе виждал: опустошителни ледени вълни, осеяни от струйки бяла мъгла, от които замръзваше всичко, което докосваха. Вледеняващата атака помете растителността, унищожавайки тучните пълзящи растения. Зеленият пейзаж на Хирилка се сви като пребит пес, набръчка се и се съсухри.

След което двете бойни кълба се оттеглиха за нова атака.

Джора’х сграбчи слабата ръка на сина си и двамата побягнаха от вътрешния двор, за да се измъкнат от експлозиите. Бомбардировката на извънземните трещеше от небесата; четирите оцелели бойни лайнера на Слънчевия флот атакуваха безуспешно мародерите.

— Какво да правим? — извика Тор’х. — Защо не спират?

Джора’х не знаеше какво да му отговори.

Обезумели придворни се блъскаха из залата за приеми. Тримата свещеници-философи изблъскваха хората на открито, за да ги измъкнат от рухващите сгради. Други илдирийци тичаха да намерят подслон на закрито. Нямаше безопасно място. Хидрогите нямаха конкретна цел. Опустошаваха както необитаемите площи, така и илдирийския град.

— Помощ! — изкрещя Тор’х, сякаш палатът можеше да му отговори.

Затича се към един оцветен прозорец, но баща му го дръпна обратно миг преди той да се пръсне. Полетяха кристални отломки, влетя ледена струя от залпа на бойното кълбо и Джора’х събори младия мъж на пода. Около тях затрополяха отломки. Тор’х докосна многобройните смъдящи прорезни ранички по лицето и ръцете си, огледа изпокъсаните си дрехи и запелтечи като обезумял:

— Трябва да намерим чи… чичо. Той знае к-какво да направим. Той ще спаси всички.

— Няма — отвърна Джора’х. — И не може. Адар Кори’нх ще ни изтегли.

„И ще изостави всички тези хора… толкова много хора.“

В помръкналото от сажди небе илдирийските бойни лайнери — повредени до един — полетяха срещу кристалните сфери. Джора’х не виждаше начин да оцелеят. Двете бойни кълба на хидрогите кръстосваха обагреното в оранжево небе и сееха още смърт. Въздухът ехтеше от трещящи взривове и гръмотевични експлозии.

— Трябва да те защитя, Тор’х. Ти си следващият престолонаследник. А аз… скоро ще стана маг-император. — Съзнаваше, че баща му усеща нападението над Хирилка чрез тизма. Ужасът и болката вероятно щяха да ускорят смъртта на болния владетел. — Трябва да се измъкнем по някакъв начин от района на битката.

С помръкването на дневната светлина в палата автоматично грейнаха хиляди ослепителни светлини, сякаш настъпи нов ден.

Джора’х намери сред огнения унищожителен хаос брат си Руса’х — беше на открития площад под високите, покрити с пълзящи растения арки. Бузестият губернатор на Хирилка размахваше ръце в надутите си като балони ръкави.

— Не трябва да изпадаме в паника! Моля, потърсете безопасно място.

— Къде? — изкрещя някакъв танцьор. — Къде да отидем?

Руса’х сграбчи и заизблъсква най-близките до себе си от пожара и експлозиите. Партньорките му в забавленията го молеха за закрила, прекрасните им лица бяха изпоцапани от пушек, прах, кръв и пот.

— Идете в пенливите басейни — отвърна той, но изглеждаше отчаян и безпомощен. — Там ще намерите подслон. Надявам се.

Жените се втурнаха, убедени в правилността на съвета му, в който самият той не изглеждаше особено уверен.

Двете сфери кръжаха над главите им: едната обстрелваше плодородните полета ниалия със синкави светкавици, а другата с ледени бели вълни. Докато втората кръжеше, неуязвима за боцванията на изтребителите на Слънчевия флот, Джора’х си даде сметка, че при следващата атака правителствената сграда ще бъде изравнена със земята.

— Всички на хълма! Излезте и се пръснете.

Обърканият губернатор на Хирилка погледна брат си.

След миг на лицето му се изписа облекчение.

— Да! Направете, както казва престолонаследникът!

Хората се втурнаха да бягат. Изостаналите във вътрешните помещения се присъединиха към тях.

Най-накрая спасителната совалка на адар Кори’нх кацна във вътрешния двор — с пушещ корпус, улучена от по-незначителен снаряд на хидрогите. Множеството се втурна към нея, но през отворените люкове изскочиха плещести воини с покрити с шипове брони и бдителни погледи.

— Дойдохме за престолонаследника. Останете долу! Изпълняваме заповедите на адар Кори’нх.