Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Смръщил чело, Лотце огледа отпечатъците и пустата стена.

— Две тела са открити, но все още никакво обяснение. А къде ли е Маргарет Коликос?

По гърба на Рлинда полазиха тръпки. Май наистина щяха да останат дълго на Рейндик Ко.

— Избрах занимание, което може би ще ти достави удоволствие, паметителю Антон — каза Вао’сх. — Заинтригуваха ме предпочитаните техники на старите човешки разказвачи. Да видим дали бихме могли да възпроизведем някои от тях.

Паметителят го заведе до морския бряг, 4на ветровитото плато на десетина метра над едно заслонено заливче. Вятърът бе топъл и Антон долови острия дъх на цъфтяща водна растителност от огромна маса оранжеви цветя, сякаш кръстоска от листа на водна лилия и ленти от кафяви морски водорасли.

Пристигналите преди тях шумни и суетящи се мъници бяха струпали в конусовидна купчина довлечени от морето дървета, примесени със сухи трески. Един дребосък подпали купчината и се дръпна, щом пламъците запращяха. После мъниците се оттеглиха.

Останали сами, двамата историци седна на меката мъхеста растителност. Огънят се изви нависоко, хвърляйки отблясъци върху лицата им.

— Това не е ли подходящата обстановка, паметителю Антон? Безкрайни истории край огъня под открито небе до морския бряг?

Антон се усмихна.

— Разбира се, пропускаш един съществен елемент — такива истории по-добре се разказват на тъмно, отколкото на заслепяващата дневна светлина.

Вао’сх трепна.

— Никой илдириец не би изпитал наслада от това.

Младият мъж се приведе към пламъците и потри ръце.

— Ще пробваме.

Като момче понякога вечер оставаше до късно в археологическия лагер на Пим с родителите си и слушаше истории на светлината на огъня. Усети лека тъга — надяваше се, че майка му и баща му са добре. Не очакваше да разбере нещо за тях тук на Илдира.

Пое дълбоко дъх и започна:

— Още преди нашата цивилизация да е била документирана, разказвачите на истории сядали край ярки огньове в безопасност, защото страшните вълци, пещерните мечки и древните тигри се плашели от пламъците. Разказвачите подхващали истории за огромни гиганти, чудовища или хищници, които можели да отвлекат децата. — Антон се усмихна. — Разказвали и приказки за герои, воини или ловци на мамути, по-силни и храбри от всички мъже. Разказвачите използвали историите за създаване на правдоподобни сюжети в един тайнствен свят, сюжети, които формирали нравствените ни норми.

Антон спря, защото видя тъмни фигури да плуват от открито море към скритото заливче. Вао’сх проследи погледа му и каза:

— Това са риболовци. Завръщат се с прилива.

Илдирийските плувци заприличаха на Антон на пъргави видри, чийто изящен лов на храна напомняше забавна игра.

— Плувците са покрити с тънки пера над допълнителен слой подкожна мас, която запазва топлината в хладните дълбоки течения — обясни Вао’сх. — Забележи огромните им очи. Имат допълнителна оптична мембрана, която им позволява да виждат под водата. Ушите им са прилепнали плътно към гладките глави, а носовете са разположени в горната част на лицето, за да могат да плуват с ноздрите над водата.

— Какви са тези мрежи, които теглят?

— Уловът им от водорасли, ракообразни и коралови яйца. Някои отглеждат цели рибни стада за храна.

— Океански каубои.

Изпъкналостите на паметителя се оцветиха в симфония от цветове.

— Уместна аналогия. — Огънят продължаваше да пращи и припуква. — Плувците живеят на големи салове, закотвени за морското дъно. С придвижването на рибните стада или оглозгването на плантациите от водорасли, те срязват въжетата и отплуват към други части на океана.

Антон поклати глава.

— Никога няма да свикна с такова разнообразие от различни същества. Как ги запомняте всички?

— За мен е изумително, че всички хора така си приличат. Как се различавате един друг?

Антон взе една пръчка и разбута въглените.

— Просто трябва да свикнеш с нас, Вао’сх.

Паметителят посочи плувците, понесли мрежите с товара към доковете, където ги посрещнаха сухоземни работници, за да поемат дневния улов.

— Знам една история за плувци от Сагата за седемте слънца.

— Дали е история за призраци, която най-добре се разказва край огъня?

Лицето на паметителя се оцвети като палитра.

— Това е любовна история… донякъде. Тук има същества, наричат се скейли, които живеят и работят в най-сухите ни пустини. По рождение не пият вода и приличат на гущери. Способни са да изкарат месеци с минимална влага. — Вао’сх се усмихна. — Лесно е да си представиш, че любовта между работника люспест Тре’с и плувкинята Крил била обречена.