Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Бази! Искам всички воини да съсредоточат цялото си внимание върху битката!

„Не трябва да допусна второ поражение! Аз съм върховният главнокомандващ на Слънчевия флот, пръв защитник на Илдирийската империя…“

Преди последният лайнер на земята да успее да се помръдне, безмилостният хидрог връхлетя отгоре му. Пирамидалните шипове откриха огън и унищожиха гигантския съд. От отломките блъвнаха плътни колони мазен черен пушек, а съседните постройки отразиха блясъка на избухналите горивни камери.

— Тотална бомбардировка! Кинетични самонасочващи се снаряди и режещи лъчи! — заповяда Кори’нх.

Капитаните не се нуждаеха от подканване.

Щом залповете на Слънчевия флот обсипаха самотната диамантена сфера, тя литна към тучните гори от пълзяща растителност на Хирилка, като изпепеляваше цветя, полета и градини. Под синкавите й светкавици рухваха пищно украсени сгради, изпаряваха се промишлени конструкции, срутваха се кристални кули. Защитниците от Слънчевия флот не можеха да направят почти нищо, за да попречат на разрухата, но Кори’нх бе длъжен да направи всичко възможно.

Губернаторът на Хирилка изграчи по комуникационния канал:

— Адар Кори’нх, незабавно евакуирай цялото население! Не разполагаме с никаква защита срещу подобно нападение.

— Губернаторе, нямам достатъчно кораби и достатъчно време. Останаха само четири лайнера и не мога да ги отклоня от битката.

Сферата на хидрогите изстреля страничен залп, който одраска един от четирите лайнера, нанасяйки му умерени щети. Бойният кораб се дръпна, за да възстанови системите си, а останалите три продължиха да обстрелват безрезултатно врага.

— Адаре, длъжен си да ги спасиш! — В гласа на губернатора прозвуча недоверие, сякаш той не можеше да допусне, че Слънчевият флот може да бъде победен.

Кори’нх си помисли, че Руса’х е наблюдавал твърде много парадни демонстрации. И се сети какво трябва да направи.

— Изпращам спасителна совалка към цитаделата ви, губернаторе. Ще осигуря безопасността ви и тази на престолонаследника и неговия син. Това е мой върховен дълг.

— Не мога да оставя народа си да загине — викна губернаторът. — Моите изпълнители, моите съветници… прекрасните ми компаньонки!

— Не съм в състояние да ги спася.

Сърцето на адара се сви, докато издаваше заповеди за оттеглянето на личния си боен лайнер, и той изръмжа грубо на един от членовете на екипажа:

— Изпрати веднага транспортен кораб за личния персонал! Натъпчи го, колкото е възможно, но на всяка цена вземи губернатора. — Войникът се втурна към бойната палуба. — Останалите…

— Адаре, вижте! — изкрещя един от тактическите офицери.

Кори’нх вдигна очи към ръждивия небосклон и видя второ бойно кълбо да се спуска към ужасените тълпи на повърхността. Енергийните му оръжия трещяха безмилостно, присъединявайки се към яростната атака на първия хидрогски кораб.

Пътуването до Рейндик Ко бе унило и скучно, въпреки че Рлинда имаше спътник. Високият необщителен чернокож беше по-скоро пустиня от мълчание, отколкото събеседник.

Веднага щом се издигнаха над Крена, Дейвлин Лотце поиска да се заеме с работата си.

— Предполагам, че председателят Венцеслас е осигурил досиета и указания?

Тя помръдна широките си рамене.

— Прехвърли файлове в компютъра ми, преди да тръгна. Отвори си ги сам. — Тя махна с ръка към работния екран и Лотце незабавно се зае да преглежда информацията. — Не съм проверявала дали са с парола.

Лотце я изгледа с острите си махагонови очи.

— Проверила си.

Рлинда не знаеше дали да се засегне, или да се развесели, че толкова лесно я разгада.

— Добре де, все пак имам право да знам какво мъкна на кораба си — включително информацията.

Агентът се усмихна.

— Всички файлове са открити, така или иначе.

— Ти просто лош събеседник ли си, или си от необщителните?

— Заселниците на Крена ме харесваха. — Лотце вдигна очи от екрана и спря плейбека — на резюметата и докладите. — Нямам нищо против присъствието ти, но в момента тази задача изисква цялото ми внимание.

През следващите няколко часа Лотце не пророни нито дума, задълбочен в докладите — запаметяваше последните занимания на двамата Коликос на Рейндик Ко, както и предишните им проучвания на Ларо, Пим и Корибус. Когато най-после спря за малко да се нахрани, Рлинда скръсти ръце на гърдите си и попита:

— Подозираш ли престъпление в изчезването им?