Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Отвън кометният чакъл се изсипваше в помещение с размерите на луна, където се загряваше до точката на разпад на летливи елементи. Атомни сепаратори отделяха водородните молекули, а кометната каша се оттичаше през рециклиращи тръбопроводи. Остатъчните примеси съдържаха безброй тежки елементи, които се рециклираха за други цели.

Ческа оглеждаше процесите, докато Келъм прелиташе с бавна скорост. Това бе официалната причина за посещението й, макар че по-скоро трябваше да е в пръстеновите корабостроителници с Джес, който проверяваше мъглявинните загребващи кораби. Запита се кога ли ще могат да си уговорят интимна среща…

Дел Келъм кацна до най-големия кометен изпарител. Черният силует на огромната конструкция с тънки стени засенчваше ярките светлини на промишления цех.

— Наричаме го кометния „Хилтън“. Най-доброто място от тази страна на Куипърския пояс.

Ческа се усмихна.

— Като говорител на всички кланове съм свикнала на подобен… лукс.

Ярката всекидневна и заседателна зала имаше стандартни облицовани с метал стени. Келъм с гордост й посочи аквариума си с лъскави сребристочерни акулки.

— Чудесно се развъждат дори тук. Имам аквариуми на много от техническите си съоръжения, за да ми напомнят за дома.

— Риби в космоса? Не можа ли да се захванеш с градинарство вместо с това?

— Не е същото. — Той плъзна чаша бистра течност по масата. — Ето, произведена е от чиста кометна вода. Всяка друга напитка, която си поглъщала, е рециклирана през човешки тела и системи хиляди пъти. Това е девствена вода — водород и кислород, нищо друго. Реномираните пазари я считат за истински лукс.

Ческа погледна чашата.

— Различна ли е на вкус?

Той повдигна рамене.

— Според мен не.

Един работник се втурна със съобщение.

— Говорител Перони! Това току-що пристигна с транспортен кораб от корабостроителниците.

Ческа взе съобщението. Предполагаше, че е от Джес, и се опасяваше, че е за нещо неприятно. Оказа се, че бележката е изминала дълъг и криволичещ път — над десет нейни копия бяха изпратени по различни пътища, за да стигне едно най-после до нея. Някакъв скитник бе занесъл бележката до Рандеву, а друг я бе открил чак на Оскивъл.

— Този, който е изпратил съобщението по толкова многобройни канали, или има много лоши новини, или иска да те открие по възможно най-лошия начин — каза Келъм.

„Възможно най-лошия начин.“

Рейналд от Терок й изпращаше внимателно формулирано предложение. За брак.

Скоро щял да поеме ролята на отец на Терок и имал нужда от силна жена до себе си. Изреждаше логични и основателни причини защо един съюз между терокците и скитниците би усилил тяхната независимост от Ханзата, би им позволил да разменят ресурси и умения и по този начин да парират опитите на ЗВС да ги подчинят. Скорошната обсада на колонията Ирека доказвала безпардонността на Ханзата. Нямало никаква гаранция, че Терок или скитниците няма да се окажат следващите им цели.

„ЗВС не са в състояние да победят хидрогите, поради което търсят други противници, над които да се наложат, пък били те и техни хора. Заедно — с терокските зелени жреци и ектипроизводството на скитниците — можем да постигнем мощен съюз. Помисли за това. Убеден съм, че е добра идея.“ Ческа си представи свенливата усмивка на Рейналд. „А и двамата ще сме добра двойка.“

Прочете писмото още веднъж. Сърцето й се късаше. Забеляза, че Дел Келъм се опитва да надникне в писмото, и бързо го сгъна.

— Налага се да обмисля някои неща, Дел. Ще довършим обиколката по-късно.

Датата, на която бяха решили да обявят брака си с Джес Тамблин, беше съвсем близо. Обичаше го много и бе чакала толкова дълго. Заслужаваше това щастие.

Но ако Рейналд бе прав?

Знаеше какво би й казала говорителката Окая. Как е възможно да позволи на емоциите си да вземат връх над бъдещето на всички кланове на скитниците? Терокците действително биха били мощен — и предпочитан — съюзник, много повече от Голямата гъска или Илдирийската империя.

И все пак…

Два военни лайнера поставиха финал на сложния небесен парад под огряното от вторичното слънце оранжево небе на Хирилка. Останалите пет бойни кораба бяха свалени за ремонт и презареждане на площадката на космодрума, тъй че септата щеше да е готова да се завърне на Илдира на следващия ден. Престолонаследникът Джора’х не възнамеряваше да остава дълго.

След рутинната демонстрация Кори’нх кацна с командния кораб върху мозаечната писта. Докато масивният украсен съд се носеше над тълпите с напомнящите си рибешки перки блестящи соларни платна, сензорните техници направиха пълна контролна проверка на състоянието на всички системи.