Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Не, трябваше да продължат битката, докато не натикат проклетите хидроги обратно там, където им бе мястото.

— Генерале, долавя се отделяне на газове от космическо гориво. Кораб отпред, на границата на обсега.

— Някой от нашите или илдирийски съд?

— Трудно е да се каже от такова разстояние, сър. Не отговаря на нито една стандартна конфигурация.

Генералът подпря квадратната си брадичка на кокалчетата на ръцете си. Фицпатрик се наведе по-близо.

— Нямаме какво друго да правим, генерале. Може би този капитан би могъл да ни каже нещичко. Можем да използваме вътрешната връзка.

Тъкмо този бе мотивът, който искаше да чуе генералът.

— Добре. Може да е някой от нашите дезертьори. Нека сме добронамерени.

Дреднаутът се придвижи, за да засече самотния кораб, тръгнал неизвестно накъде. Странният съд напомняше жилищен комплекс с огромна конструкция от двигатели върху рамка от ферми около товарни сфери.

— Никога не съм виждал такъв кораб — каза Ланиан.

— Скитнически кораб — обясни Фицпатрик. — Задигат части и ги сглобяват. Нямам представа как успяват да управляват тези боклукчийски гемии.

Непознатият капитан отначало се опита да им се измъкне, но след като Ланиан пусна реморите да го изпреварят и обкръжат, се отказа.

Брадатото изображение на скитника изникна на екрана. Покритата му с кръпки униформа беше толкова шарена, че обиди свикналия с военния ред генерал.

— Казвам се Рейвън Камаров и пилотирам скитнически товарен кораб. Защо ме спирате в свободно интерпланетарно пространство? Пренасям товар.

Ноздрите на Ланиан се разшириха.

— Не приемате ли защитата ни, капитан Камаров? Навсякъде кръстосват хидроги.

Капитанът се навъси.

— Напълно сме наясно с хидрогите. Скитниците са загубили десет пъти повече хора от всеки друг.

— Сърцето ми направо кърви — промълви тихичко Фицпатрик.

— Моля да обявите товара си, капитане — настоя Ланиан.

— Доставяме продоволствие от крайна необходимост до скитнически предни постове и ханзейски колонии. Можете да проверите собствената си база данни, генерале. Търговските ми документи са наред.

Техническият офицер на дреднаута приключи със сканирането и се обърна към генерала.

— Превозва екти, сър. Цистерните са пълни догоре.

— Екти! — възкликна Фицпатрик. — Колко?

Офицерът назова количеството и Ланиан го превърне в мерките, които познаваше.

— Значи… та това е повече, отколкото възстановеното на Ирека — достатъчно да свърши работа на целия разузнавателен патрул и още пет като него.

Ланиан срещна погледа на своето протеже. Той кимна.

— Капитан Камаров, знаете ли, че земните въоръжени сили са издали извънредна постоянно действаща заповед за вашите хора по отношение на превозването на всякакви количества екти?

— Както вече заявих, генерале — отвърна Камаров с невъзмутима физиономия, — намираме се в свободно междузвездно пространство и Ханзата не може да натрапва своите закони на клановете на скитниците. Ние не сме подписали вашата Харта. Нямате никакво право да ми устройвате засада. Скитниците вече доставят по-голяма част от произвежданото екти на ЗВС, но имаме и собствени нужди.

— Това се казва изненада — измърмори Фицпатрик. — Скитници да се запасяват с гориво. — След което каза по-високо в микрофона: — Откъде взехте всичкото това екти?

— Водородът е най-често срещаният елемент във вселената, както знаете.

— Капитан Камаров, според мен снабдяването с жизненоважно продоволствие на военните, които защитават всички хора, би трябвало да е главен приоритет — каза Ланиан. — Ще сме доволни да ви освободим от вашия товар, като ви оставим необходимото гориво, за да стигнете до Земята.

Наглата независимост на космическите цигани винаги го бе дразнила. Беше крайно време да се научат да спазват правилата като всички останали.

Въпреки възмутените протести на Камаров генералът изпрати ескадрила от ремори да обкръжат и пленят товарния кораб, след което откачиха пълните с екти цистерни. Докато наблюдаваше от командния мостик проклинащия ги брадат капитан, той изключи звука. Бързите ремори докараха и натовариха ектитовара на бойния кораб.

Докато се подготвяха за оттегляне, Ланиан отново включи канала и чу гръмките протести на Камаров по средата на изречението:

— … е пиратство, открито пиратство. Настоявам да получа компенсация за товара си! Сума ти скитници загинаха в светкавичните набези за придобиването на това екти.