Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

От раните на губернатора Руса’х течеше кръв. Всеотдайните воини го вдигнаха и затичаха по покрития с натрошени камъни коридор, следвани плътно от Джора’х, Тор’х и четирите партньорки за забавления. Губернаторът на Хирилка бе тежко ранен, но жив.

Щом се качиха в натъпканата с бегълци совалка, пилотът не загуби нито миг. Включи двигателите и претовареният кораб се издигна над горящия палат. Един от илдирийските бойни кораби се оттегли от атаката и се присъедини към него.

На палубата ги посрещна самият адар, който при никакви други обстоятелства не би напуснал командния център по време на бойни действия. Изпита облекчение, че вижда Джора’х и сина му, но се притесни от вида на тежко ранения губернатор.

Медицинският персонал се зае да преглежда и маже раните на Руса’х и останалите бегълци. Тор’х не се отделяше от окървавения си и изпаднал в безсъзнание чичо. Губернаторът на Хирилка продължаваше да диша, но не помръдваше и дори не простенваше.

Адар Кори’нх заповяда:

— Оттегляне! Всички изтребители да се прехвърлят за защита на кораба. Трябва да спасим престолонаследника и неговия син. Не мога… не мога да направя нищо за спасението на останалите долу.

Флагманският лайнер започна да се отдалечава от извънземните сфери, които продължаваха да опустошават тучната Хирилка. В един момент кълбата прекратиха атаката по непонятни причини и без да се занимават със Слънчевия флот, бавно се издигнаха в небесния свод.

— Но защо? — възкликна Джора’х. — Защо ще причинят толкова разрушения и просто… ще се оттеглят?

Кори’нх стоеше като вцепенен; стараеше се да скрие чувствата си.

— Може би не са открили това, което са търсили.

Без никакъв знак за обяснение или за тържество от победата, бойните кълба на хидрогите се отдалечиха от Хирилка — потънаха в открития космос и оставиха благоденстващата доскоро планета в пушеци и развалини.

Джес нае от корабостроителницата на Оскивъл двуместно корабче и отиде да посрещне Ческа Перони при завръщането й от кометните добивни облаци. Полагаше огромни усилия да скрие момчешкото си нетърпение, макар от последната им среща да не бе минало много време.

Предаде по открития канал:

— Говорителко Перони, разрешете да ви придружа. Още дванайсет загребващи кораба са готови да потеглят, опаковани в балистичните си пашкули. Гледката си заслужава.

— Оставям я на теб, Джес — отвърна Дел Келъм и Джес забеляза на лицето му дискретна усмивчица, сякаш подозираше нещо. — Имам си работа.

— Естествено. Сигурно акулите ти са гладни. Скъсват се да отварят уста, когато някое скитниче мине покрай тях.

Изтръпнал от сладостно очакване, Джес спусна крана. Въздушната ключалка изщрака и Ческа влезе, красива… но смутена и разтревожена. Той моментално усети, че нещо не е наред.

— Грижи се добре за нея, Джес — викна Келъм от пилотската каюта. — Налага й се скоро да се върне на Рандеву.

Джес не можеше да откъсне очи от печалното лице на Ческа, но не каза нищо, преди да затвори люка и да потеглят. Щом двата кораба се разделиха, Ческа го прегърна и се притисна безмълвно към него. За да не я притеснява, той услужливо не й зададе въпрос, а само я целуна по челото, по ъгълчето на окото и накрая по устата.

Тя го привлече с отчаяна жажда към себе си и се отпусна върху седалката до него. Джес я погледна с безмълвен въпрос в очите и тя най-после промълви:

— Рейналд предстои да бъде коронясан за новия отец на Терок и предлага съюз между нашите два народа. Предлага ми… брак.

На Джес му се стори, че го удрят с юмрук. Целият му свят се бе съсредоточил върху мига, когато двамата щяха да заживеят заедно. За частица от секундата тази надежда се стопи като бучица захар в чаша горещ чай.

Не бе необходимо Ческа да му обяснява политическата изгода от брак с Рейналд. Джес имаше отлична представа за тежкото положение на разпръснатите скитнически кланове: недостиг на кораби, продоволствен дефицит, занижени ектидоставки. Много от родовете се съмняваха, че хидрогите са виновни за всичко — вместо това бяха убедени, че алчните ЗВС са се захванали с пиратска дейност.

Джес прошепна прегракнало:

— Прав е. Съюз между скитниците и терокците може да се окаже достатъчно силен, за да оцелеем в тази война без подкрепата на Голямата гъска. Да… Мисля, че предложението е съвсем разумно.

Двамата се вторачиха един в друг. Вцепенението от шока постепенно преминаваше в болезнено осъзнаване на неумолимата действителност. Джес имаше усещането, че пропада. Ческа го гледаше с отчаяна безпомощност.