Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Джес бе неумолим.

— Не искам да се махна, Дел, но познавам Ческа твърде добре. Ако съм тук точно в този момент, ще й е прекалено тежко. Непоносимо тежко. Видях Пътеводната си звезда и трябва да я последвам.

Келъм въздъхна.

— Добре, ще направя, каквото трябва. Старият Брам явно ти е предал ината си.

Джес събра набързо багажа си от жилищния модул и прегледа припасите, преди да издигнат и инсталират кораба в елипсоидния балистичен пашкул, съдържащ нагънатия микроклетъчен слой.

Преди да затвори Джес в модула, Келъм каза:

— Искаш ли да й предам някакво съобщение? Тя ще наблюдава излитането.

— Кажи й, че бих искал нашите сърца да бъдат Пътеводните ни звезди. Но не са. — Джес стисна очи. — Ческа ще постъпи правилно. Винаги го е правила.

Застанала на площадката до Дел Келъм, Ческа щеше да отбележи излитането на новите загребващи кораби. Това бе нейно задължение като говорителка и тя щеше да се справи добре.

Във вътрешността на уютния модул Джес слушаше като замаян разпорежданията, списъците, резюметата. Скоро балистичните пашкули щяха да литнат в открития космос като издухани спори от гъба. Той щеше да прелети светкавично до газообразното мъглявинно море, където пашкулът щеше да се разтвори и да разпростре венчелистчетата си.

На огромно разстояние от Оскивъл.

Искаше да прогони всяка мисъл и чувство от съзнанието си, но щеше да разполага с прекалено много време — и щеше да обмисля всичко. Отново и отново.

Бе убеден, че още преди да достигне целта си в ядрото на мъглявината, Ческа ще направи необходимото и ще приеме да се омъжи за Рейналд.

Сарейн кацна на заобиколения от високи дървета космодрум с ханзейски дипломатически кораб. Рейналд побърза да я посрещне, щастлив, че я вижда. Кожата му бе намазана с восък, поради което мускулите на ръцете му и загорялата му кожа блестяха като полирани.

Сарейн го прегърна. Имаше здрав вид, а черната й коса бе подстригана късо в практична според земната мода прическа, за разлика от дългите плитки и кичури, предпочитани от терокците. Ханзейските парфюми по нея ухаеха екзотично.

— Земята, изглежда, ти допада, Сарейн. — Той подръпна закачливо ръкава на блузата й. — Макар да приличаш на маскирана. Защо се забави толкова?

— Исках да се върна по-скоро, но когато колониите гладуват поради невъзможността да се доставят припаси, как бих могла да оправдая семейна визита? — Очите й грейнаха. — Но тъй като съм посланик, а ти ще станеш отец, имам намерение отсега нататък да взаимодействаме много по-активно.

— Оставам си твой брат. Нищо не се е променило.

Тя го изгледа строго.

— Когато станеш отец Рейналд, много неща ще се променят към по-добро, надявам се. — Тя посочи дипломатическата совалка. — Водя ти изненада за коронацията ти. Помниш ли председателя?

Облечен в идеално ушит делови костюм, Базил Венцеслас пристъпи навън и огледа с интерес високите световни дървета. Рейналд се бе запознал с него при пътуването си до Земята преди шест години.

— Добре дошли. Не очаквах толкова важен гост.

Базил се усмихна покровителствено.

— Рейналд, скоро ще станеш водач на един от най-важните светове в Спиралния ръкав. По-нисшестоящо присъствие от страна Ханзейския съюз би било оскърбително. Не можем да си го позволим.

— Благодаря, господин председателю. — Рейналд се изчерви. — Все още не съм свикнал с подобни почести. — Той хвана сестра си за ръка. — Ела. Майка и татко с нетърпение очакват да те видят.

За коронацията залите в гъбения риф бяха украсени с пищната многоцветност и блясък на най-шарената хромова муха. По прозорците пърхаха привързани за тънки струни новоизлюпени кондорови мухи с крилца като небесни дъги. Идрис и Алекса бяха надминали себе си и изглеждаха горди и удовлетворени от спектакъла, който бяха устроили.

Естара беше зашеметяваща в официалната си рокля от пера и люспици от нощни пеперуди — и изглеждаше много по-зряла, отколкото си мислеше Рейналд. Косата на шестнайсетгодишната Сели бе грижливо сплетена на намазани с мазнина плитки, които опъваха очите й и тя изглеждаше примижала от болка. Сели мразеше официалните церемонии.

Облечена в посланическия плащ, който й бе подарила Отема, Сарейн излъчваше изключителна тържественост, седнала на първата скамейка до председателя Венцеслас. Плътно един до друг двамата приличаха по-скоро на интимни приятели, отколкото на политически колеги. И двамата втренчено оглеждаха Естара, сякаш я оценяваха.