Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Е, все пак правим, каквото можем — изтощено въздъхна Уилис.

Тасия викна на екипажа си:

— Какво е положението? Всички качиха ли се?

— Още няколко изоставащи, командващ.

Градът вече бе в развалини. Над превърнатия в площадка за кацане склад се издигаха пламъци. На централния екран се виждаха телата на няколко стъпкани бегълци.

— Дайте последен сигнал и да се махаме.

Зад гърба им близките гори вече рухваха пред приближаващите се над върховете на дърветата сфери.

— Внимание! Край! Всички кораби да преустановят контраатаката — заповяда Уилис. — Разпръснете се и поемете колонистите. Предприемаме пълна евакуация на Буунов брод.

— Командващ Тамблин, спасихме около две хиляди и четиристотин колонисти — докладва сержант Зизу. — По-късно ще ги преброим точно, но това е все пак над петдесет процента от населението.

Сърцето на Тасия прескочи. „Само половината!“

Видял изражението й, шефът по сигурността добави:

— Това е максималното, на което можехме да се надяваме при тези обстоятелства. Повечето работни екипи не можаха да се приберат навреме от горите.

Тя погледна картата на гъсто обраслия с горски масиви континент, който свършваше внезапно до огромния океан. Познаваше капацитета на „Юпитер“ и останалите крайцери и направи приблизително изчисление.

ЗВС никога не биха могли да поемат всички колонисти.

Централният комплекс на Рандеву представляваше разреден куп от астероиди, поддържан от гравитацията и изкуствени свръхструктури. Ферми и кабели свързваха носещите се скални отломъци около звезда-джудже с гранатов цвят. От двеста трийсет и седем години това място се бе превърнало в обединяващ център на скитническата цивилизация. Тук се осъществяваха срещите на клановете и основният търговски обмен.

Като говорителка, Ческа Перони бе създала свой дом на Рандеву, където извършваше дейности като посредник при семейни и търговски спорове. Още когато беше малко момиче, баща й, търговецът Ден Перони, я бе оставил тук да се изучи на политика и дипломация. Ихи Окая й бе станала като майка и Ческа и досега оценяваше високо съветите и прозорливостта на своята предшественичка.

След завръщането си от Оскивъл Ческа отиде да разговаря с възрастната жена. С натежало сърце и объркани мисли, тя нямаше друг избор, освен да разкрие и признае чувствата и колебанията си с надеждата Ихи Окая да й помогне.

След оттеглянето си бившата говорителка като че ли се бе подмладила. Очите й бяха по-ярки, а сиво-жълтеникавата й коса — по-блестяща. Постоянното напрежение на умиротворителка и парламентьорка в продължение на толкова много години я бе съсухрило, но след като бе започнала нов живот, жизнеността й се бе възвърнала. Тя поздрави Ческа с искрена усмивка и без никаква протоколна официалност.

— Добре дошла, дете. — Заобиколените й от бръчици очи блещукаха. — Или предпочиташ да се отнасям с по-голямо уважение към нашата почитаема говорителка?

— Не е необходимо да любезничиш и официалничиш с мен. И без тези глупости си имам достатъчно грижи.

— Дипломацията не е глупост! Сбъркала ли съм при избора на своята наследничка?

Ческа седна в един плетен люлеещ се стол, украсен с цветни нишки в скитнически стил.

— Ако бе избрала някой друг, животът ми щеше да е доста по-прост, Ихи Окая.

Възрастната жена наля от малка кана чай от цвят на пипер.

— И двете знаем, че скитниците имат най-голям шанс да оцелеят единствено под твоето и ничие друго ръководство. Вярвам в твоята Пътеводна звезда. — Тя се усмихна замислено. — По едно време внук ми смяташе, че заслужава да стане говорител заради кръвната ни връзка. Беше гръмогласен самохвалко, но по-късно се укроти. Намери мястото си като капитан на небесна мина и се справяше чудесно, докато хидрогите не го убиха.

Бившата говорителка се движеше с изящество и грациозност. Ческа отпи от лютивия чай и си спомни, че беше любимото питие на стария Брам Тамблин. Вкусът му й напомни за Джес и сърцето й отново се сви.

Разбира се, Ихи Окая не пропусна да забележи това.

— И така, дете, нима задълженията ти като говорителка са по-леки, отколкото бяха моите, и нямаш какво друго да правиш, освен да си бъбриш с една оттеглила се старица… или имаш проблем, за който се надяваш да намеря магическо решение.

— Боя се, че няма просто решение — отвърна Ческа.

Възрастната жена скръсти ръце и крака в неудобна на вид поза лотос и зачака. Като поемаше дълбоко дъх, за да се овладее, Ческа разказа за предложението за брак, което бе получила от Рейналд, и изреди основанията на младия мъж за обединяване на скитниците и терокците. Придържаше се към школовката си на политик и се опита да представи всичко спокойно и без да разкрасява нещата.